Определение № 827 от 24.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 720/2011 г.

ВКСII търговско отделение24.10.2011

Ruling

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „А. Т.” А., [населено място] против определение № 220 от 15.04.2011 г. по в. ч. гр. д. № 337/2011 г. на Великотърновски окръжен съд. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частн ия касатор. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „А. Т.” А., [населено място], чрез [фирма], [населено място], против определение № 220 от 15.04.2011 г. по в. ч. гр. д. № 337/2011 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 110 от 13.01.2011 г. по ч. гр. д. № 54/2011 г. на Горнооряховски районен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлено подаденото от „А. Т.” А., [населено място] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение против М. П. Чешмичков от [населено място], [община] за сумите 1 917.91 лв. и 1 794.93 лв., представляващи неизплатени арендни вноски по договори за аренда на земеделски земи рег. № 1697 от 31.03.2008 г. и рег. № 1698 от 31.03.2008 г. По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. Ответникът – М. П. Чешмичков от [населено място], [община] – не заявява становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на гражданските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 417 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за суми, дължими по различни договори за аренда, всяка от които е под законоустановения лимит от 5 000 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Cited provisions

5