Решение № 5134 от 16.5.2023 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение16.05.2023reporting judge Мирослава Георгиева

Ruling

ОТМЕНЯ решение 755/03.05.2022 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. 53/2022година.

ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд гр. Благоевград за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Grounds

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" чрез председател на УС, представляван от С. Паргов, началник отдел "Административно обслужване" в ОПП Благоевград с юридическа правоспособност, срещу решение 755/03.05.2022 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. 53/2022година. Релевира касационни основания по чл.209, т.1, т.2 и т.3 от АПК. Твърди, че не е налице непроизнасяне в срок от АПК, тъй като Агенцията се управлява от колективен орган - Управителен съвет (по аргумент от чл.21а от Закона за пътищата). Същият управителен орган съгласно чл. 57, ал.6 от АПК се произнася най-късно на първото заседание след изтичане на срока по ал.1-5. Тъй като срокът за произнасяне на органа не бил изтекъл, не били настъпили и условията за приложение на фикцията по чл.58, ал.1 АПК. Ответникът "Драг - Далас" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административе съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Благоевград е образувано по жалба на "Драг - Далас" ЕООД. С разпореждане 153/31.01.2022 година съдът е оставил без движение жалбата, като на основание чл. 158, ал.1 АПК е дал срок на жалбоподателя да отстрани нередовностите на жалбата си, като конкретизира петитума и уточни кой административен акт, действие или бездействие и на кой административен орган оспорва. С молба от 22.02.2022 година дружеството заявява, че с молба от 30.11.2021 година е поискало от АПИ връщане на суми от платени държавни такси, които не се дължат. След изтичане на 14-дневния срок по чл. 57, ал. от АПК АПИ не се произнесла по подадената молба, поради което бил формиран мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт. С резолюция на ръка върху молбата, с дата 08.03.2022 година, съдът насрочва делото в открито съдебно заседание, за която дата разпорежда да се призоват жалбоподателя и УС на АПИ. В протокола от съдебното заседание на 07.04.2022 година съдът докладва "страните" като редовно призовани, докладва "молби-становища" от двете страни, приема писмените доказателства по преписката и дава ход на делото по същество. Видно от съдържанието на обжалваното решение, "страните" са възпроизведени като жалбоподател "Драг - Далас" ЕООД и "ответникът". С решението си съдът е отменил мълчаливия отказ на УС на АПИ по молба вх. 53-00-12495/30.11.2021 година и преписката е върната на УС на АПИ за изрично произнасяне в 14-дневен срок от връщане на преписката. При извършена служебна проверка и като съобрази възраженията на касатора, съставът на Върховния административен съд прави извод за валидност на обжалвания съдебен акт. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Касае се за нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с изискванията за писмена форма и подписване на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана, дори и чрез тълкуане, изразената от съда воля. За да е налице нищожно решение, то следва да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, които да водят до нетърпимостта му в правния мир. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда (Тълкувателно постановление 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС). Нищожно е съдебното решение, когато същото е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или не е изготвено в писмена форма или не е подписано изобщо или от мнозинството на членовете в съдебния състав. Нищожно е и съдебното решение, чието изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация или е постановено относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Процесното решение е постановено от законен състав, включващ лице с качеството съдия от съответния съд, определен по правилата на родовата, местната и функционалната подсъдност, което е участвало в провеждането на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото (чл. 235, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК). Решението е писмено и е подписано от съдебния състав. Ясно е изразена волята на съда да отмени мълчаливия отказ на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" по молба вх. 53-00-12495/30.11.2021 г. на "Драг - Далас" ЕООД. По възраженията за недопустимост на съдебния акт и допуснатите от съда съществени процесуални нарушения: Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 АПК, съдът конституира страните служебно. Конституирането на страните по делото се извършва от съда с разпореждане/определение. Чл.159 АПК задължава съда да извърши проверка за допустимост на оспорването. Съгласно чл.170, ал.3 АПК, съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, а съгласно ал.2 на същата разпоредба на АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Съгласно чл. 171, ал.5 АПК, съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Касационната инстанция приема, че в случая съдът не е изпълнил задължението си да конституира страните по спора, да разпредели тежестта на доказване в процеса, нито е указал на страните необходимостта от изясняване на съществени за спора факти. Изпълнението на тези служебни задължения на съда е условие за законосъобразното провеждане на съдебния процес, а нарушаването им винаги е съществено. На следващо място, изяснявайки фактите по спора, съдът се е ограничил с това, че на 30.11.2021 година дружеството е подало молба до УС на АПИ за връщане на сумата от 30 766,48 лева, заплатени държавни такси без основание. В случая съдът е формирал изводите си за мълчалив отказ на УС на АПИ, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. От формалното подаване на сочената молба не следва компетентността на УС на АПИ да се произнесе и то в 14-дневен срок от получаването й. Липсват установявания за платени като държавни такси суми за специално ползване на пътищата, за които се поддържа от дружеството, че са недължимо платени, за да се направи безспорен извод, че искането следва да бъде разгледано от УС на АПИ по чл. 4б от Закона за държавните такси. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл.171, ал.5 АПК с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна е съществено за правилността на съдебното решение. Първоинстанционният съд не е проявил процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна. Предвид забраната за фактически установявания от касационната инстанция (виж чл. 220 АПК), съставът на ВАС не следва за първи път да установява фактическа обстановка по спора. И не на последно място, както и доколкото претенцията е насочена срещу УС на АПИ: Съгласно чл. 21а, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата (ЗП) Агенцията се ръководи от Управителен съвет. Управителният съвет се състои от председател и двама членове, които са с подходяща квалификация и професионален опит в областта на управлението, планирането, изграждането и поддържането на пътната инфраструктура или в управлението на публични и корпоративни структури. Разпоредбата на чл. 21в, ал. 1 ЗП регламентира правомощията на УС. В ал. 3 на същия член е посочено, че Управителният съвет взема решения с мнозинство от неговите членове. Съгласно чл.8, ал.2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура", Управителният съвет е колегиален орган по чл. 19, ал. 4 ЗА, чиято е компетентността за издаване на индивидуални административни актове чл. 10, ал. 1, т. 23 от Правилника, във връзка с разходването на средствата на Агенцията чл. 21в, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата и чл. 10, ал. 1, т. 14 от Правилника. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от АПК колективният административен орган взема решение за издаване на административния акт най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1-5 от цитирания текст, включая едномесечния по ал. 5. От данните по делото не е установена датата на първото заседание на УС на АПИ след изтичане на сроковете по чл. 57, ал.1-5 АПК, за да се формира категоричен извод за мълчалив отказ на компетентен орган. Предвид това, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да осъществи контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт като реши спора по същество, след като надлежно определи предмета на спора, конституира страните по делото, разпредели тежестта на доказване, изясни фактите по спора и приложи към тях относимите правни норми съобразявайки дадените от касационния състав указания. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила прави обективно невъзможно обсъждането на спора по същество от касационнта инстанция. Относно претендираните разноски по делото ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото и съобразно изхода му.