Определение № 1161 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. А., приподписана от адвокати Й. Г. и В. М., срещу въззивно решение от 07.06.2011г. по гр.д.№7970/2010г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по правен въпрос относно доказателственото значение на записванията в емлячните регистъри, съдържащ данни относно принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към 1935г. и доказателствената стойност на тези доказателства в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. Приложени са съдебни решения. Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 23.01.2009г. по гр. дело №10938/2007г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът на В. Б. А. срещу ОС”Земеделие”-П., с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на конкретно посочени земеделски земи – ниви и ливади. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата е наследник на Б. К., поч.1954г. Представените извлечения от емлячен регистър, предвид отдалечеността във времето на вписванията – 1935г., не могат да установят, че към момента на ТКЗС земите са притежавани от наследодателя, тъй като няма данни дали лицето, което е притежавало имотите да ги е запазило, или пък се е разпоредило с тях. При това положение доказателствата не са измежду предвидените в разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, с които се установява правото на собственост. Съобразно ТР№1/2009г., ОСГТК, основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение е разрешен релевантен за изхода на делото правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, в т.ч. решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. По поставения правния въпрос е налице произнасяне на ВКС в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, в т.ч. посоченото от касатора № 695/21.10.2010г., по гр.д.№ 1920/2009г., І г.о. и № 4/21.01.2010г. по гр.д.№2512/2008г., ІІ г.о. При това положение касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по посочения по-горе правен въпрос, тъй като е налице противоречие с практиката на ВКС по делата, имащи за предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на колективизацията на земеделски земи, включени в кооперативните блокове на ТКЗС, вкл. относно приложението на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост с извлечение от емлячен регистър и записванията в него към 1935г., респ. друг момент - по-ранен от колективизацията. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.