Определение № 11580 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2024 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по четири частни жалби - съответно на И. Д. Л., Е. И. И., М. Р. П. и Р. В. Д., чрез процесуални представители, и четирите частни жалби са против определение №9378 от 20.06.2024г. постановено по адм. д. №3980/2024г. на Административен съд – София - град (АССГ), с което са оставени без разглеждане жалбите им срещу мълчалив отказ на Областния управител на област София по тяхно заявление с №ОА23-4179/19.03.202г. и производството е прекратено. С частните жалби са релевирани идентични възражения и доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на оспорването по същество. Ответникът – Областен управител на област София, в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли да бъде оставен в сила оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема четирите частни жалби за допустими, като подадена от надлежни страни в срока по чл. 230 АПК, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба на Р. В. Д. срещу мълчалив отказ на Областния управител на област София по заявление №ОА23-4179/19.03.2024 г., подадено от И. Д. Л., Е. И. И., М. Р. П. и Р. В. Д.. След служебна справка съдът установил, че в АССГ са образувани още три дела, както следва: № 4174//2024 г. по жалба от М. Р. П., № 4424/2024 г. по жалба от И. Д. Л. и № 4140/2024 г. по жалба от Е. И. И., които също оспорват мълчалив отказ на Областния управител на област София по заявление №ОА23-4179/19.03.2024 г. Поради това, съдът ги обединил в общо производство по настоящото дело. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е недопустимо, тъй като не е налице мълчалив отказ. За да стигне до този извод, съдът е посочил, че по претендираното изплащане на обезщетения не представлява валидно властническо волеизявление на административен орган, с което едностранно се предизвиква пораждане, изменение и прекратяване на административни правоотношения, поради което и непроизнасянето в срок по същото не формира фикцията на „мълчалив отказ“ по реда на чл. 58 от АПК. Също така от данните по делото е констатирал, че е налице отговор от страна на Областен управител на така подаденото заявление, с което не се отказва изплащането на обезщетенията. На следващо място съдът посочил, че до момента на плащането собственикът запазва имота си и поради това – няма основание да търси принудително изплащане на обезщетение за него. Счел, че отчуждаването настъпва, с превеждането на сумата по сметка на правоимащия на основание чл. 39 ЗДС. По тези мотиви, съдът приел, че по предявеното искане от жалбоподателите не е формиран годен за оспорване по реда на административното производство административен акт, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното производство. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. По делото няма спор по фактите. По делото е установено, че е направено искане за изплащане на обезщетения с молба №ОА23-4179/19.03.2024 г. до Областния управител на област София за отчуждена част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.2045.1865 по кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. София, съгласно заповед № ДС-30-00001 от 05.03.2019г. на Областния управител на област София. Към направеното искане са приложени документи по собствено усмотрение на молителите. Съгласно горецитираната заповед е наредено отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, засягащи се от обект „Софийски околовръстен път“ (СОП) в участъка от км 35+300 до км 41+400 (от пътен възел „Цариградско шосе“ до пътен възел „Младост“) и била определено равностойното парично обезщетение съобразно Приложение №1 към заповедта, като за конкретния имот било определено парично обезщетение в размер на 157 665 лева, със собственици: Д. Н. Н., Д. Ж. Г., Г. Н. Г., М. Р. П., Е. И. И.. С писмо изх. №ОА23-4179-6/23.04.2024 г. на Областния управител на област София, във връзка с молба №ОА23-4179/19.03.2024 г. за изплащане на парично обезщетение за отчуждения имот, е указано на молителите, че след като представят всички изискуеми документи, които били изчерпателно посочени в писмото от органа, преписката ще се разгледа от комисията за изплащане на обезщетения и ще им бъде изплатено определеното в заповед № ДС-30-00001 от 05.03.2019г. на Областния управител на област София обезщетение за отчуждения имот. Първостепенният съд е бил сезиран с жалба против мълчалив отказ на областния управител на област София да се произнесе по заявено искане „за изплащане на обезщетение по реда на чл. 39а от ЗДС“. Видно от доказателствата по делото след подаване на искането на 19.03.2024 г., четиримата жалбоподатели са подали жалби срещу мълчаливия отказ на областния управител до съда, както следва: Р. В. Д. на 11.04.2024 г.; М. Р. П. на 12.04.2024 г.; И. Д. Л. на 19.04.2024 г.; Е. И. И. на 16.04.2024 г. Предвид нормативната уредба на отчуждителното производство и начина на изплащане на обезщетенията за отчуждаваните имоти се налага извод, че компетентните органи са два: инвеститорът на обекта - АПИ и областният управител в случаите по чл. 39, ал. 5 от ЗДС. Ето защо, между двата органа е необходимо да се даде възможност за мнение или съгласие. При това положение срокът за издаване на индивидуален административен акт не е 14-дневен по чл. 57, ал. 1, а е едномесечен, съгласно чл. 57, ал. 5 от АПК. Така напр. в определение № 12758 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12194/2013 г., III о. на ВАС. В процесния случай, на искането от 19.03.2024 г. административният орган е следвало да отговори, като издаде съответният акт, в срок до 19.04.2024 г., което той не е сторил. Последвалият мълчалив отказ, съгласно правилото на чл. 149, ал. 2 от АПК, може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Предвид изложеното подадените жалби срещу мълчаливия отказ на областния управител по заявлението от 19.03.2024 г. се явяват подадени преди изтичането на срока, в който административния орган е следвало да се произнесе. На следващо място, следва да бъде посочено, че мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт и то от неговата компетентност. Следователно за да е налице визирания в чл. 58, от АПК мълчалив отказ е необходимо административният орган да е имал задължение да се произнесе по направеното искане. Действително мълчаливият отказ подлежи на оспорване пред съд, но само при условие, че органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. В процесния случай, административният орган вече се е произнесъл с изричен акт - писмо изх. №ОА23-4179-6/23.04.2024г., с който не се отказва изплащането на обезщетението за отчуждаване, и който не е оспорен от жалбоподателите. Настоящата съдебна инстанция намира, че се касае за абсолютна процесуална пречка за съществуването на субективното право на обжалване, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно и която обуславя процесуална недопустимост на жалбата по силата на чл. 159, т. 1 от АПК. Следователно, правилно е прието, че в процесния случай липсва предмет на жалбата, поради което обосновано съдът я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Достигайки до тези правни и фактически изводи, съдът е постановил правилно съдено определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането за разноски на четиримата частни жалбоподатели. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,