Определение № 696 от 21.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2739/2017 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 31.07.2017г. по т. д. № 2607/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което са оставени без уважение доказателствените искания, направени с въззивната жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 2169 от 13.12.2016г. по т. дело № 70/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивния съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – въззивният съд неправилно не е допуснал исканите доказателства, като не е съобразил конкретни пороци на първоинстанционното решение и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 5, чл. 8 и чл. 9 ГПК. Излага доводи за наличие на предпоставките за допускане на исканите доказателства. Моли определението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане по същество като бъдат допуснати исканите доказателства. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. М. оспорва частната жалба и релевира доводи за нейната недопустимост, евентуално неправилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. В настоящия случай се обжалва определение, с което са оставени без уважение доказателствените искания, направени с въззивната жалба, подадена от ответника по иска /въззивник в производството пред САС и частен жалбоподател в настоящото производство/ срещу решението на Софийски градски съд. Това определение не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на предвидените в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК – с него не се прегражда по-нататъшното развитие на въззивното производство и същото не е предвидено като обжалваемо. Правилността на определението по чл. 267 ГПК, с което въззивният съд не допуска исканите от страната доказателства, не подлежи на самостоятелна проверка, а се проверява в касационното производство по обжалване на въззивното решение при допуснато касационно обжалване и направено оплакване. Предвид изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение