Определение № 647 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 546/2011 г.

Производството по ч.т.д.№ 546/11г. е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 906/04.04.11г., постановено по в.ч.гр.д.№ 728/11г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба против определение от 09.12.2010г. по гр.д.№ 16631/10г. на Пловдивския районен съд за оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск и е потвърдено определението в частта за определяне на родовата подсъдност. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира следното: Въззивното определение в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане е правилно. Определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на насрещен иск и е постановено отделянето му в самостоятелно производство, съгласно чл.211 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1 ГПК и самостоятелното му обжалване не е предвидено в закона. По тези съображения въззивното определение следва да се потвърди. Обжалваното определение в частта, с която е потвърден първоинстанционният акт за определяне на родовата подсъдност не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Това определение не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и същото не дава разрешение по същество на спора, поради което в тази част частната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд