Определение № 400 от 22.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2341/2016 г.

Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на Т. Й. Г. срещу решение №217/30.06.2016 г. постановено по в.т.д. №318/2016г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Хасковския окръжен съд, постановено по т.дело № 71/2015г., с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 46 320 лв., като част от сумата от 93 240 лв., представляващо стойността на изработеното по договор от 16.06.2012г., сумата от 9553.55 лв., мораторна лихва за забава върху главницата от 46 320 лв. за времето от 16.06.2013г. до 26.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2015г. до окончателното й плащане и разноски 4997.50 лв. Касаторът релевира оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, алтернативно за неправилност на всички посочени в чл.281, т.3 ГПК основания. В Изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът посочва като основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. По делото е постъпило Допълнение към изложение по касационната жалба вх. № 7504/28.09.2016г. по регистъра на Пловдивския апелативен съд, изпратено по пощата на 26.09.2016г. В отговор на касационната жалба [фирма] поддържа становище за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационата жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание по 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предмет на иска е претенция на [фирма] срещу Т. Г. за заплащане на възнаграждението за изпълнение на договор №048.121/2012г. от 15.06.2012г., изразяващо се в организиране, осигуряване и представяне на комплексно финансово-икономическо и правно проучване и консултиране при реализиране на проект за финансиране на програма „Развитие на селските райони” 2007-2013 г. в размер на 93 240 лв. с ДДС, частично предявен и уважен за сумата от 46 320 лв. След обсъждане на отделните клаузи на договора Пловдивския апелативен съд в обобщил, че уговореното възнаграждение възнаграждението от 77 700 лв. плюс ДДС от 15 540 лв. се дължи за изготвяне на бизнес план във връзка с реализиране от страна на възложителя на проект за финансиране на възложителя по програма „Развитие на селските райони“ 2007-2013г. Изискуемостта на уговореното възнаграждение е настъпила с одобряване на проекта и сключване на договора за финансирането му между ответника и ДФ „Земеделие“ със заповед със Заповед № 03-РД/1102 от 28.03.2013г. На на 16.04.2013 г. е сключен за отпускане на финансова помощ по мярка 121“Модернизиране на земеделски стопанства” по програмата „Развитие на селските райони”. Съдът също се е позовал на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „МЗС “ от Програмата за Развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно която издаването на акт за одобряване на проекта и сключване на договор е невъзможно без наличието на бизнес план. Отхвърлен е доводът на ищеца, че бизнес плана, който е послужил като основание за сключване на договора с ДФ „Земеделие“ е изработен от друго лице след съпоставка на предмета на двата договора, приложените към заявлението документи, представени в ДФ „Земеделие“, съпоставка на датите на сключение с третото лице договор и датата на подаване на документите в ДФ „Земеделие“. Изводът на Пловдивският апелативен съд е, че представеният със заявлението бизнес план, въз основа на който е одобрен поректа и е сключване на договора за финансиране е този, за който е изпълнен от ищеца. Решаващият орган е приел, че след като финансирането по проекта е одобрено не може да се направи извод за лошо изпълнение от изпълнителя на възложената му с договора работа. Съдът се е произнесъл по възраженията на ответника, че не са съставяни протоколи за приемане и предаване на изпълнената работа, че ищецът не е платил ДДС по сметка на републиканския бюджет, че е имало допълнителни изисквания към бизнес плана / изпълнени/, отхвърлени като неоснователни. С уважаване на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД е приел за основателен иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. За изискуемост на вземането за мораторното обезщетение ПАС е определил датата 16.04.2013г., на която е сключен договоръ за финансиране, но е уважен от по - късната дата, тази посочена от ищеца в исковата молба. По доводите за недопустимост на въззивното решение: Изложените доводи за липсата на активна легитимация на ищеца от предявения иск, а оттам и за постановяване на недопустимо решение, са обосновани с твърдението, че съдът е следвало да следи служебно за изискването и представянето на доказателства за правната и финансово - икономическа квалификация на изпълнителя. Изложените от касатора обстоятелства нямат отношение към процесуалната легитимация на ищеца. Процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, а правният спор се индивидуализира чрез спорното право, претендирано от ищеца или отричано от ответника. От изложеното следва, че касаторът не обоснова довод за евентуална недопустимост на обжалваното решение. По основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът поставя въпросите: 1.Следва ли да се счита годно изпълнение на договор за организиране, осигуряване и предоставяне на комплексна финансово-икономическо и правно проучване и консултиране на възложител при реализирането на проект за финансиране на същия по проект от Програмата за развитие на селските райони, съобразно Наредба №8 от 3.04.2008г., съдържаща императивно изисквания за фактури, когато не е издадена фактура за претендираната доставена услуга и когато липсват документи за приемане от възложителя на изпълнителя работата и когато изпълнението не е направено в договорения срок. 2. Следва ли да се счита за доставена услугата, когато липсват данни и доказателства, а дори и твърдения от двете страни за приемане на изпълнението от възложителя? 3. Правоспособността, в това число образователно – квалификационната степен на консултанта по икономически и правни въпроси по договор за консултиране по европроекти представлява ли част от изпълнението на договора, регулиран с Наредба №8 от 3.04.2008г.? 4.Издаването на фактура за доставена услуга за организиране, осигуряване и предоставяне на комплексно – икономическо и правно проучване и консултиране на възложител при реализиране на проект, регулиран с Наредба №8 от 3.04.2008г., представлява ли част от изпълнението, евентуално от съществена част от изпълнението на договор с предмет същата услуга, противоречили на Наредба №8 и на нормите на чл.20, ал.2 от същата наредба за определяне на правилата за плащания за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за проучване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско и териториално сътрудничество и чл.22, ал.2 от същата наредба на чл.27 от Регламент №480/2014, допълнен с Регламент №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на Общи разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, на чл.57, ал.1, т.5 от Закона за управление на средствата от Европейските структури и инвестиционни фондове, а също и на нормите на чл.289 ТЗ, като се има предвид принудителното изпълнение, последвало търговско правния спор? 5. Нарушение ли е на чл.27 Одити операции чл.127, параграф 7 от Регламент №1303/2013 от делегирания регламент №480/2014 на Комисията от 3.03.2014г. допълнение към Регламент №1303/2013 на ЕП? 6. Необходимо ли е било по смисъла на посочените по-горе обстоятелства служебно назначаване на ССЕ за установяването на изпълнението или неизпълнението на договора за организирането, осигуряването и предоставянето на комплексна финансово-икономическо и правно проучване и консултиране при реализирането на проекта? 7. Следва ли съдът да следи служебно при такъв договор и заведено дело за правоспособността на консултанта, както и с евентуална злоупотреба с право по чл.289 ТЗ изследвайки всички действия на изпълнителя, а преди това обезпечил иска си със средства от проекта, който консултира, вкл. с наложена възбрана върху имоти, с които същият проект работи? 8. Налице ли е нарушение на Наредба №8 ако не е издадена фактура? 9. При договор за консултиране следва ли консултанта да представи диплома за своето образование и квалификация, за консултантска правоспособност и следва ли съдът да следи служебно за това? 10. Нарушен ли е чл.113 ЗДДС чрез издаването на фактура, което нарушение да е от значение за изпълнение на договора за консултиране по проект за Развитие на селските райони, когато за финансиране на същия управляващия орган изисква представянето на фактура, и следва ли да се счита за прието такова изпълнение, когато освен фактура липсват двустранно съставени протоколи за приема на изпълнението? 11. Следва съдът да следи служебно за наличие на фактура в този случай и особено за каквито и да е други документи, доказващи приемането на изпълнената работа? Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая първите два въпроса са във връзка със спора, но не обосновават общия селективен критерий, доколкото изводите си за изпълнението на договора и приемането на извършената от изпълнителя работа съдът обосновал с установените по делото факти, а именно с одобряване на проекта и сключване на договора за финансирането му от ДФ„Земеделие“. Изводът на ПАС е, че освен със съставянето на приемателно - предавателен протокол, друг начин за удостоверяване приемането на възложената работа е сключеният договор за финансиране между ответника и ДФ „ Земеделие „. Налице е както фактическо получаване на работата по договора, но и приемане на работата, след като със заявлението за отпускане на финансова помощ до ДФ „ Земеделие„ ответникът е представил именно изработения от ищеца инвестиционен проект за получаване на финансова помощ по програма „ Развитие на селските райони „. Третият, седмият и деветият въпрос не осъществяват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по такъв въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Въпросите имат отношение към изпълнението на договора, а както е прието в обжалваното решение, същият не само е изпълнен с изработването на инвестиционен проект за получаване на финансова помощ, но и във основа на него касаторът има сключен договор за финансиране на проекта. Шестият въпрос също не попада в общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като няма значението на процесуалноправен въпрос, който да е от значение за решаващите изводи на въззивния съд за основателност на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД. Въз основа на изработения от ответника проект, касаторът е сключил договор и е отпуснато финансиране на проекта му. Издаването на акт за одобрение и сключване на договор за финансиране е невъзможно без представяне на бизнес план със заявлението, съгласно Наредба №8. Осмият, десетият и единадесетият въпрос са хипотетично поставени, поради което не представляват основание за допусне на обжалваното решение до касационно обжалване. Жалбопадателят не посочва коя разпоредба на Наредба №8 се нарушава в случаите, когато изпълнителят не издаде на възложителя фактура за заплащане на възнаграждение за изготвения бизнес план и какви са правните последици от това неизпълнение за възложителя и изпълнителя във връзка със сключения договор за услуга. Освен това в тях некоректно се твърди, че няма доказателства за приемане на работата от възложителя, т.е. въпросите не са съобразени с мотивите на решението, че представянето на бизнес плана със заявлението в ДФ “Земеделие” от ответника, респ. одобрението и сключването на договор за финансиране е доказателство за приемане на работата от възложителя. По четвъртия и петия въпрос няма произнасяне от въззивния съд, поради което по тях не е изпълнена предпоставката на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК въпросът да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващия правен извод на съда по правния спор. Въззивният съд е ограничен от посоченото в жалба извън задължителната служебна проверка за нищожност и недопустимост на въззивното решение /чл.269 ГПК/. Следва да се отбележи, че в т.5 на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава за първи път в касационната жалба на законадателство на ЕС / цитираните регламенти/, без да е посочена каква е връзката им със спора, с който е сезиран съда на Република България по конкретното дело. Касаторът не обосновава и допълнителния селективен кретерий по т.1на чл.280 ГПК. Цитирани са отделни извадки от съдебни решения на ВКС, без да има препращане към въпросите от 1 до 11. Отделно от това те са и неотносима към конкретното дело, доколкото са разгледани казуси за лошо и пълно неизпълнение на договори за изработка; за претендирано плащане на възнаграждение без да е доказано приемане на възложената работа; за задължението да се изпълни работата в срок. Съгласно разясненията в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС касаторът е задължен не само да посочи материалноправния и процесуалноправен въпрос от значие за спора по конкретното дело, обусловил решаващия правен извод на съда, но и да посочи някои от допълнителните критерии по т.1 и т.2 ГПК – дали въпросът е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС и ВС, или се решава противоречиво от съдилищата. Възпроизвеждането на текста на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да обоснове извод за наличие на предпоставките й. ВКС в настоящия състав не дължи произнасяне по искането, направено в писмени бележки вх. № 2653 от 8.03.2017г., съдът да се произнесе по възражение за нищожност на клаузи по процесния договор / без да са посочени конкретно/, тъй като не е въведено своевременно в процеса. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане.