Определение № 253 от 01.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2923/2015 г.

С молба вх. № 4723 от 27.04.2017г. адв. А. А. Х., особен представител на А. Т. Д., е поискала да й бъде определено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Ответникът по молбата Н. И. Л.. не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба на N. I. L.. /Н. И. Л.., чрез [фирма] – юридически представител за територията на Р България, срещу решение № 16 от 05.01.2015г. по т.д. № 4351/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1417 от 28.07.2012г. п т.д. № 2480/2010г. на СГС, ТО, VI-13 състав и касаторът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на адв. А. А. Х. сумата 943,20 лева – адвокатско възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК. С потвърденото първоинстаницонно решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против А. Т. Д. обективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева, претърпени вследствие използването от страна на ответника в търговската му дейност на стоки, означени с търговската марка на ищеца „N.” с рег. № 12063 на ПВ на РБ, чрез съхраняването с цел продажба и предлагането за продажба на 313 бр. спортни обувки, означени с марката на ищеца, през периода 01.09.2008г. – 06.11.2008г. в [населено място], на основание чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО; за присъждане на обезщетение за забава върху сумата 5 000 лева в размер на 1 269,74 лева за периода 01.09.2008г. – 27.10.2010г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда, на основание чл.76, ал.2, т.3 ЗМГО. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от адв. А. А. Х. като особен представител на ответника А. Т. Д.. С определение № 659, постановено на 29.07.2016г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а с решение № 253 от 12.04.2017г. по настоящото дело въззивното решение е отменено и предявените искове са уважени. Настоящият състав, като взе предвид, че ответникът се представлява от назначен от съда особен представител адв. А. А. Х., намира, че на същата следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 643,50 лева, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от задължението си по чл.47, ал.6 ГПК да внесе разноски за възнаграждение на назначения от съда особен представител, тъй като предмет на предявения иск е ангажиране на деликтната отговорност на ответника от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Поради това определеното възнаграждение следва да бъде изплатено от бюджета на съда, а с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата по сметка на ВКС. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение