Определение № 1154 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12201/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от Н. Петкова от гр.Дунавци срещу Определение №411/16.11.2023 год. на Административен съд Видин постановено по адм. дело № 211/2023 год., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата й срещу Заповед № ЗД/Д-ВН-127/20.09.2023 год. на директора на Дирекция ”Социално подпомагане” Видин и прекратил производството по делото. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна директорът на Дирекция ”Социално подпомагане” Видин излага становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на определението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: Съображенията за това са следните: С обжалваното определение първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на Н. Петкова срещу Заповед № ЗД/Д-ВН- 127/20.09.2023 год. на директора на Дирекция ”Социално подпомагане” Видин и е прекратил производството. За да достигне до посочения правен резултат съдът е констатирал, че с Решение № 129/31.10.2023 год. по гр.д. № 497/2023 год. по описа на Районен съд Белоградчик постановено на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДет. детето Й. Д. с [номер] е настанено в социална услуга от резидентен тип - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, [населено място], [област], [адрес] за срок от една година. Видно от приложеното копие от решението представено от Pайонен съд Белоградчик същото е влязло в сила на 10.11.2023 год. При тези данни първоинстанционният съд достига до извод, че поради постановеното и влязло в сила решение на Pайонен съд Белоградчик по реда на чл. 28, ал. 4 ЗЗДет. въпросът за настаняване на детето е разрешен с окончателен съдебен акт, при което преценяваната за законосъобразност тук заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане “ Видин, е прекратила своето временно действие. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет. заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14 дневен срок от съобщаването. Съдът се произнася с решение, което на основание чл. 27а, ал. 6 ЗЗДет. подлежи на касационно обжалване по реда на АПК. Видно от предвиденото в чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет. административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на детето по съдебен ред. От данните по делото и съобразно чл. 30, ал. 2 ЗЗДет. се налага извод, че прекратяване на настаняването може да се извърши само временно от Дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда по реда на чл. 30, ал. 1 ЗЗДет., но не и да се прекрати действието на мярката за закрила, в случая постановена с Решение №129/31.10.2023 год. по гр.д. № 497/ 2023 год. по описа на Районен съд Белоградчик, влязло в законна сила на 10.11.2023 год. Настоящият състав на ВАС споделя извода на първоинстанционния съд, че оспорването е недопустимо, доколкото е налице хипотезата на чл. 27а, ал. 7 от ЗзДет. По така изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо, изр.първо от АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,