Определение № 10206 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. К. А., адрес за съобщения: гр. София, [жк], [адрес], срещу Определение №3363/28.03.2024 г., постановено по адм. дело №385/2024 г. по описа на Административен съд София- град/АССГ/. В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и в нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се от касационната инстанция да отмени процесното определение с всички произтичащи от това правни последици. Ответникът – Председателят на Управителния съвет/УС/ на Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за недопустима в частта й срещу Определение №3363/28.03.2024 г., постановено по адм. дело №385/2024 г. по описа на Административен съд София - град, в частта му, с която е отменено определението за даване ход по съществото на делото, както и в частта по иска, така и в частта по жалбата и е изпратена по подсъдност исковата претенция на Софийски районен съд. Първоинстанционният съд е приел, че е налице имуществен спор по гражданско правоотношение, което е от компетентността на гражданския съд, предвид разпоредбата на чл. 124 от ЗДСл и задължителните указания до съдилищата с т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, поради което на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, е отменил определението, с което е даден ход по същество следва и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. В тези две части определението на АССГ не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по - нататъшното развитие на производството, по аргумент от разпоредбата на чл.229, ал.1, т.1 т АПК. Като недопустима частната жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати. Частната жалба в частта й срещу Определение №3363/28.03.2024 г., постановено по адм. дело №385/2024 г. по описа на Административен съд София - град, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на М. А. и е прекратено производството, е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Съдът е обсъдил представените с административната преписка писмени доказателства, като въз основа на установените с тях факти е формирал правилни правни изводи. Съдебното производство пред АССГ е започнало по подадена жалба от М. К. А. срещу Мълчалив отказ на Председателя на УС на АПИ по молба от 21.11.2023 г.. С тази молба А. е поискала от Председателя на УС на АПИ да издаде индивидуален административен акт, с който да й бъде определен нов размер на индивидуалната основна месечна заплата, считано от 01.01.2023 г. до прекратяване на служебното й правоотношение, на основание Постановление №108/09.08.2023 г. на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г., както и да й бъдат изплатени следните суми: 1. разликата между фактически изплатената й основна месечна заплата за периода 01.01.2023 г. -18.04.2023 г. и определения нов размер на същата и 2. разликата между изплатеното й обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на служебното правоотношение и дължимия такъв след определяне на нов размер на индивидуалната основна месечна заплата. Предмет на съдебен контрол пред настоящия касационен съд е Определение №3363/28.03.2024 г. по адм. дело №385/2024 г., с което административният съд е отменил определението, с което е даден ход по съществото на делото, както в частта по иска, така и в частта по жалбата, изпратил е по подсъдност исковата претенция на Софийски районен съд и е оставил без разглеждане жалбата, като е прекратил производството в тази част. Както беше посочено по-горе касационната инстанция следва да извърши проверка за правилност и законосъобразност на съдебния акт на АССГ само в частта му относно жалбата на А. срещу Мълчалив отказ на Председателя на УС на АПИ по молба от 21.11.2023 г. АССГ е оставил без разглеждане жалбата на А. срещу твърдения мълчалив отказ и е прекратил делото по арг. от чл. 159, т. 1 от АПК, като е приел, че в случая не е налице мълчалив отказ на административния орган, доколкото към датата на подаване на молбата с вх. № 94-00-13259/21.11.2023 г. до Председателя на УС на АПИ жалбоподателката не е в служебно правоотношение с ответната администрация, поради което по молбата й за актуализиране на служебното й възнаграждение не се дължи произнасяне от компетентния административен орган. Такова се дължи само в рамките на валидно служебно правоотношение. Касационната инстанция споделя изложения правен извод от първоинстанционния съд, че не е налице годен за оспорване административен акт, тъй като към датата на подаване на молбата за издаване на административен акт - 21.11.2023 г., заявителката не е държавен служител. Безспорно е установено по делото, че служебното правоотношение на М. А. е прекратено със Заповед №ЧР-СП-НТУ-138/18.04.2023 г. на Председателя на УС на АПИ, считано от 19.04.2023 г. АССГ е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение