Определение № 635 от 01.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4833/2015 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. Г. срещу определение № 2189 от 06.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3134/2015 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 16.07.2015 г. по гр.д. № 217/20142 г. на Софийски градски съд, с което се връща като нередовна подадената от него искова молба. За да потвърди връщането на исковата молба, въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил в срок допуснатите нередовности в нея, за което е бил надлежно уведомен, поради което жалбата му е неоснователна. Частната касационна жалба съдържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, а в изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като размерът на претенцията е ясно определен и не се нуждае от уточняване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото - чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и е редовна. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, жалбоподателят не е поставил правен въпрос, а е посочил, че размерът на предявения иск е ясно определен, което е от значение за точното прилагане на закона. Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява. От изложението към частната касационна жалба не може да се направи извод за необходимост от изменение на съществуващата или създаване на нова съдебна практика по въпроса за надлежното упражняване правото на иск, когато исковата молба е нередовна и не съдържа предвидените в закона реквизити. С исковата молба се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, поради което при предявен иск за обезщетение, ищецът е длъжен да посочи всички обстоятелства, въз основа на които твърди, че следва да се ангажира гражданската отговорност на определено лице или учреждение. В случая, неизпълнението на тези изисквания е констатирано от съда и са дадени указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, но ищецът не ги е съобразил, поради което е налице хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение