Определение № 721 от 17.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 969/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. М. срещу решение № 8888 от 08.12.2016г. по гр.дело № 11081/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №8032 от 07.06.2016г по гр.д.№59243/2015г на Софийски районен съд, срещу касаторката е бил уважен иск за опразване по чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл. 57, ал.1 СК на жилище, собственост на ищцовото дружество ,след изтичане на срока от една година по чл.56,ал.3 СК за ползването му от ответницата съгласно бракоразводното решение. В обжалваното решение въззивният съд, след като е приел за валидно, допустимо и правилно първоинстанционното решение, изцяло е препратил към мотивите съгласно чл. 272 ГПК, по доводите на въззивната жалбоподателка е изложил мотиви съгласно чл.269 ГПК, като ги е обсъдил (стр. 2 и стр.3 от решението ). В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване се посочва, че разпоредбата на чл. 272 ГПК, на която се е позовал въззивния съд като е препратил изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, позволява на въззивната инстанция да постъпи по този начин ,но не и в конкретния случай, тъй като въззивният съд не е анализирал и взел под внимание „аргументите” на въззивната жалбоподателка .Поради това е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса: Когато са наведени аргументи и във въззивната жалба, следва ли въззивната инстанция да даде становище по тях, или може изцяло да препрати към мотивите към решението на първоинстанционния съд ?. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква, за да се знае какво именно е съдържанието на чл. 272 ГПК, дерогира ли тази норма задължението на съда да вземе становище по наведените във въззивната жалба аргументи. Въпросът е от решаващо значение, тъй като според защитата ако аргументите й бяха обсъдени, решението щеше да е заносъобразно и в друга посока. От ответника по касационната жалба [фирма] е постъпил отговор, с който се оспорват съображенията за допускане до касационно обжалване. Всички доводи на въззивната жалбоподателка са били обсъдени и съдът е спазил всички правила в тази насока. Не се формулира въпрос, с който да се отговори на критерия в чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Претендират се разноски, приложен е списък. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По поставения процесуалноправен въпрос е налице трайно формирана практика от задължителен за съдищата характер. Още с приемането на /ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г. ,ППВС № 1/1985 г./ с Тълкувателно решение №1/2001г.- т.19 и ТР № 1/17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС се подчертава задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор.И при понастощем въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство, въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, независимо от възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд (чл. 272 ГПК). Възможността да препрати в цялост към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК, не освобождава въззивният съд от задължението да обсъди при решаващата си дейност доводите и оплакванията във въззивната жалба, в който смисъл също е налице установена задължителна практика: Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 178/2016г по гр. дело № 1332 за 2015 година на ІV г.о на ВКС, решение №186/2015г. по гр.д.№4465/2014, ІV г.о решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о. ТК, решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, 2 т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК,, решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., реш. № 154/2012г по гр. дело № 746/2010г, ІV г.о, решение №72 от 13.04.2016г. по гр.д.№3582/2015г. на ВКС, III г.о. и др. ,постановени по реда на чл. 290 ГПК. Задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите на страните и да основе решението си на приетите въз основа на тази преценка факти по делото и на закона, означава и това да вземе становище по наведени „аргументи”, съдържащи се в правните и фактически доводи на въззивния жалбоподател. Предвид формирана практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса, не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като същевременно не е налице и противоречие на обжалваното въззивно решение с установената практика. След като се е позовал на чл. 272 ГПК, по- нататък в мотивите на решението си Софийски градски съд последователно е обсъдил всички наведени от въззивната жалбоподателка доводи и оплаквания: за недопускане на поискани от нея доказателства като съществено процесуално нарушение; за това, че първоинстанционният съд не е следвало да отрича качеството й на ползувател на бившето семейно жилище въз основа на решение №147/2013г на РС Крумовград, че първоинстанционният съд бил приел „договор за наем”, какъвто няма сключен между страните и че решението на първоинстанционния съд е необосновано, тъй като съдът се е позовал на такъв договор. Въззивният съд, след като е проверил и установил, че първоинстанционният не е основал решението си неосъществен факт, изрично е изложил и съображенията си защо липсата на пряко сключен между страните договор за наем в случая не означава,че между тях не е възникнало наемно правоотношение по силата на съдебното решение по чл. 56 СК и съгласно чл.57,ал.1 СК. Съдебното решение по силата на закона създава наемното правоотношение и замества съгласието на наемодателя - собственик на имота, но за максимално предвидения в него срок при предоставяне ползването на семейно жилище. Всички „аргументи” на страната - въззивен жалбоподател за възприемане на друга фактическа обстановка или за друго правно разрешение на спора по иска за опразване на жилището, включително съображенията ,че ищецът не бил страна по бракоразводното решение, са изрично обсъдени и по същество отхвърлени от въззивния съд, поради което решението е постановено в съответствие с установената съдебна практика,по поставения в изложението процесуалноправен въпрос. Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата ,установени в размер на 500 лева,платен адвокатски хонорар за защита по делото Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.