Определение № 504 от 27.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 918/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 33921/04.12.2014 год. на Д. Н. Д. – Г. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. Б. Д. АК П. срещу въззивно Решение № 1729 от 17.10.2014 година, постановено по гр.В.д. № 1756/2014 год. на Окръжен съд – Пловдив. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, частично е отменил решението на първата инстанция, като при равни права между страните - [фирма] и Д. Н. Д. - Г. по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на съсобствения апартамент, намиращ се в жилищна сграда в [населено място], съобразно изготвена по делото скица, неразделна част от решението, и са определи реалните части от имотите за ползване, а, а по отношение на и гараж решението на районния съд за разпределение правото на ползване е потвърдено. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съпругата на Д. Н. Д. – Г. не е конституирана като страна по спора, въпреки че процесните имоти са придобити и се притежават в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа се също така, че решението е необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.2 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване поради съмнения в допустимост на обжалваното решение се обосновава с въпроса - трябва ли в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да участва и съпругът съсобственик, ако се касае за разпределение на ползването на имот, който е съпружеска имуществена общност, на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Искането за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК се обоснова с въпросите - допустимо ли е съдът да разпредели правото на ползване между страните, когато има спор за собственост между тях; Допустимо ли е когато съдът е сезиран с иск по чл.32, ал.2 ЗС да се произнася и по направено възражение за собственост или следва тези спорове да се решат като преюдициални в отделно производство. По тези въпроси се твърди произнасяне в противоречие с Решение № 335 от 25.10.2012 г. по гр.д.№ 317/ 2012 г., V г.о., Решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр.д.№ 415/ 2010 г., І г.о., Решение № 308 от 24.10.2012 г. по гр.д.№ 226/2012 г. І г.о. Искане за допускане на касационно обжалване в посоченото приложно поле се поддържа и по въпроса - какви са критериите за разпределение правото на ползване и допустимо ли е да се разпредели ползването, ако това не съответства на функционалното предназначение на обекта или това предназначение се променя, с довод, че въззивният съд се е произнесъл е в противоречие с Решение № 185 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 1380/ 2010 г.І г.о., Решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр.д.№ 727/2010 г., ІІ г.о., Решение № 225 от 18.03.2009г. по гр.д.№ 471/2008г., ІІІ г.о., Решение № 1990 от 25.11.2002 г. по гр.д.№ 2611/ 2001 г., ІV г.о., а по въпроса - длъжен ли е съдът да извърши преценка за жилищната нужда на съсобствениците, когато се разпределя жилищен имот и един от съсобствениците е търговско дружество се твърди противоречие с ТР № 67/ 25.11.1969г. по гр.д.№ 67/ 69г. на ОСГК. Основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК се обосновава с липсата на съдебна практика по сходни казуси с въпроса – може ли съдът да разпредели ползването на жилищен имот, при положение че един от съсобствениците е търговско дружество. Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], представляван от управителя П. Н. Д., подава отговор, заявен от процесуалния представител адвокат Н. А.- АК П., с който възразява, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и претендира разноски. Състав на ВКС - първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и на основание чл. 280, ал.2 ГПК /ред. на ДВ.бр.100 от 2010 г./ във вр. с параграф 14 от ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ. бр.50/2015 г./, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с оглед действащата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК към датата на подаване на касационната жалба – въззивно решение, постановено в производство за разпределение на ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС. За да отмени частично първоинстанционното решение, с което е отказано да бъде разпределено ползването на процесния апартамент, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е приел за неправилни съображенията, че ползването на недвижим имот- жилище не може да бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС в хипотезата в която единият от съсобствениците е юридическо лице – търговско дружество, а другият- физическо лице. Между страните по спора е налице собственост, възникнала в резултат на извършена от търговското дружество разпоредителна сделка на Ѕ ид.ч. от процесните апартамент и гараж в полза на ответника - физическо лице, обективирана с НА 111/2013 година. Възражението на последния, че е придобил целия апартамент и гаража по давност е отхвърлено като неоснователно. Въззивният съд е изложил конкретни съображения относно възможността обектите да се ползват реално от съсобствениците, както и по какви критерии следва да се извърши разпределението - равни права на съсобствениците, предназначението на обектите, възможността за самостоятелен достъп, наличие на изискуемите помещения в отделните обекти и е достигнал до краен извод, че ползването на апартамента следва да бъде разпределено съобразно изготвената по делото скица като дял първи е за ответника, а дял втори за ищеца. След преценка на наведените доводи по касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на нито едно от посочените основания. Относно поставеният от касатора процесуален въпрос касаещ евентуален извод за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията на ТР № 3 от 29.06.2017 г. по т. д. № 3/2016 г., ОСГК на ВКС по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. С посоченото тълкувателно решение е прието че съпрузите нямат задължителна активна или пасивна процесуална легитимация. При данните по делото, въззивната инстанция, като е разгледала искането по чл. 32, ал. 2 ЗС без задължителни указания по конституирането на съпругата на ответника Д. Д. - Г. и се е произнесла в същия смисъл, не е постановила съдебен акт в противоречие със задължителната съдебна практика, обективрана в посоченото тълкувателно решение, касаещо исковите производства. По аргумент на по-силното основание, разрешението на въпроса за другарството на съпрузите следва да намери приложение и за производствата по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като търсеното от съда съдействие по тези производства разкрива по-нисък интензитет на въздействие върху правната сфера на неконституирания като страна в процеса съпруг, в сравнение с исковия процес по спор относно вещни права в режим на съпружеска имуществена общност. Касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не може да бъде допуснато по въпроси относно допустимостта съдът да разпредели правото на ползване между страните, когато има спор за собственост между тях и допустимостта при сезиран с иск по чл.32, ал.2 ЗС съдът да се произнася и по направено възражение за собственост или следва тези спорове да се решат като преюдициални в отделно производство, доколкото не е налице специалната предпоставка за допускане на касационното обжалване – произнасянето на въззивната инстанция да е в противоречие на задължителната практика на ВКС. Приетото от въззивната инстанция по втори и трети въпрос е съобразено с дадените разяснения по т. 2 на ТР № 13 от 10.04.2013 г. на по тълк. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно същите в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не само може, но е и длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права/ като чл. 87 ал.3 ЗЗД, чл. 33 ал.2 ЗС, чл. 19 ал.1 ЗЗД и др./.Разглеждането на възражения за липса на съсобственост е напаравено от съда и не може да му се вмени нарушение на правила само поради неудовлетворителния за касатора правен резултат. По изведения четвърти въпрос съдът е приел, че разпределението следва да се извърши с оглед равните права в собствеността, предназначението на обектите и възможността за самостоятелен достъп до тях, с което се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС и не може извън тези данни да се въвежда довод за липса на критерии на базата на които съдът е взел своето решение. По въпроса - длъжен ли е съдът да извърши преценка за жилищната нужда на съсобствениците, когато се разпределя жилищен имот, е прието, че от процесния апартамент могат да бъдат формирани два дяла, с което не се променя предназначението му - за задоволяване на жилищни нужди. Настоящият състав на ВКС намира, че горното не влиза в противоречие с ТР № 67/ 25.11.1969г. по гр.д.№ 67/ 69г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че когато имотът е жилищен и жилището се състои от повече жилищни помещения, които биха могли да бъдат ползвани едновременно и самостоятелно от повече съсобственици, следва да се приеме, че всеки съсобственик може да иска да му бъде предоставено реално ползване на съсобствения имот съобразно правата му. Касаторът не обосновава наличието на специалните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не се поддържа наличието на неясна правна норма, по приложението на която липсва формирана практика, нито пък аргументирано се обосновава необходимост от изоставяне на формираната до момента задължителна практика, според която юридическите лица като носители на правото на собственост могат да бъдат страна в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС, когато се касае до разпределение ползването на жилище. С оглед изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касация следва да се присъдят поисканите своевременно разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществената защита пред касационната инстанция. Същите са доказани с приложения Договор за правна защита и съдействие от 05.02.2015 г., имащ характер на разписка с оглед договорения начин на плащане – в брой, поради което следва да бъдат присъдени в размер на сумата 300 лв. / триста лева./ По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, състав на ВКС-първо отделение на гражданската колегия,