Определение № 191 от 21.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 794/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана по закон от Кмета Т. Т. и по пълномощие от процесуалния представител адв. Р. Д., срещу решение от 12.11.2010 г. по в. гр. д. № 306/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 25.04.2007 г. по гр. д. № 24005/2006 г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което са отхвърлени предявените от [община] против А. Б. К. и Р. К. К. искове за солидарно заплащане на сумите 3 350 лв. - арендна вноска за 2005 г. по договор за аренда на земеделска земя от 24.07.2003 г., 1 675 лв. - половината от задължението за стопанската 2006 г., и 400 лв. - мораторна лихва върху двете арендни вноски за периодите от 01.09.2005 г. и от 31.03.2006 г. до предявяване на исковете. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК основания. Ответниците по касация А. Б. К. и Р. К. К. - двамата от [населено място], не заявяват становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. Обжалваното решение е постановено по търговско дело, образувано по предявени от касатора обективно съединени искове с правно основание чл.2 във вр. с чл.8 от Закона за арендата в земеделието и чл.86, ал.1 ЗЗД, всеки с цена под 10 000 лв. Касационната жалба е подадена на 21.12.2010 г., т. е. при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., от която дата делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция. Предвид разпоредбите на § 25 и § 26 ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и с оглед цената на всеки от обективно съединените искове, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела - 10 000 лв., касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред., обн. ДВ бр.59/2007 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,