Определение № 179 от 01.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по искане на Г. И. П. за изменение на определението по делото в частта, с която е осъден да заплати 600 лв. разноски на противната страна и за връщане на недължимо внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 232,99 лв. Молителят твърди, че съставът на ВКС е допуснал до касационно обжалване въззивното решение и му е дал указание да внесе държавна такса, след което обаче е оставил касационната жалба без разглеждане. Затова смята, че на основание чл.4б от ЗДТ му се дължи връщане на държавната такса, а освен това не дължи разноски. Моли за изменение на определението в този смисъл. Ответникът по молбата [фирма] я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира следното: С определение № 713 от 13.10.2017 г. по настоящото дело съставът е допуснал касационно обжалване на решение № 307 от 6.10.2016 г. по в. гр. д. № 424 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд, като е указал на молителя да внесе 232,99 лв. държавна такса по сметката на ВКС. Указанието е изпълнено посредством преводно нареждане от 16.10.2017 г., находящо се на стр.103 по описа на ВКС. След това с определение № 4 от 23.01.2018 г., потвърдено на 25.05.2018 г., касационната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено, тъй като въззивното решение е постановено по търговски спор с цена под 20 000 лв. От тези данни се установява, че касационното производство е било недопустимо към момента, към който е била внесена държавната такса от 232,99 лв. Следователно тази такса е недължимо платена от молителя и следва да се върне на основание чл.4б от Закона за държавните такси. Видно от договора за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба/стр.81 по описа на ВКС/, [фирма] е уговорило и реално заплатило адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 600 лв. Този размер се доближава до минималния, определен в чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за отговор на касационна жалба и се дължи изцяло от молителя, включително при недопустимост на касационното производство. Ето защо в тази част молбата за изменение на определението в частта за разноските трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съдът