Решение № 24 от 22.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 681/2008 г.

Производството е образувано по чл. 44, ал.1 НПК. С протоколно определение от 18.11.08 год. в открито съдебно зеседание, постановено по НЧХД № 73/08 год. по описа на РС – гр. П., на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 НПК е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по подсъдност на РС – гр. Х.. След проведени открити съдебни заседания и събрани писмени доказателства, съдът е мотивирал определението си с факта, че жалбата, предмет на производството, е била подадена и заведена за първи път на територията на РС – гр. Х. в Областния обществен съвет за борба с корупцията. По съответния ред е препратена на различни държавни институции, в това число и до Пловдивската военно – окръжна прокуратура. Прието е, че действието на ООСБК е извън волята на подсъдимия и съответно - не е част от деянието, за да се сподели, че е довършено в района на Районен съд – гр. П.. С разпореждане № 302 от 12.12.08 год., постановено по НЧХД 1234/08 год. по описа на РС- гр. Х., на осн. чл. 44 НПК съдията-докладчик, съобразявайки същите и др. обстоятелства, е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище, че компетентен да разгледа делото е РС – гр. П.. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид изложеното в съдебните актове и становището на прокурора, намира следното: Производството пред Районен съд – гр. Пловдив е било образувано по тъжба на Т. М. срещу В. П. от гр. Д. по чл. 148, ал.2, пр. 1, вр. ал.1, т.2, пр. 3 и т.3, пр. 1, вр. чл.147 НК. В същата изрично се твърди, че жалба на П. е основанието, по което са извършени проверките във Военно – следствен участък – гр. Х. и по-късно - Военно – окръжна прокуратура – гр. П.. При тези обстоятелства, от тъжбата е видно, че обвинението е насочено към г-н П. за деяние, извършено на територията на Районен съд – гр. Х., а по-късно и на територията на Пловдивския районен съд. Към този процесуален момент е без значение, до кои институции, организации и медии е била адресирана жалбата и какъв е нейният юридически характер, до кои инстанции служебно е препратена, кои от тях са взели отношение по нея и са организирали проверки по случая, съответно - какъв е резултата от последните. Осъществяването на престъпно посегателство срещу личността по раздел VІІ на глава ІІ НК, сочено в обстоятелствената част на тъжба по частен характер дело, определя местната подсъдност по същото, независимо, че в процеса на доказване на твърденията, може да се установят и други обстоятелства, които да водят и до друг извод по отношение на местната подсъдност във връзка с мястото, където е довършено престъплението. Този извод следва от разпоредбата на чл. 42, ал.1 НПК, която задължава съдът да се произнесе по въпроса за подсъдността, като се съобрази с обстоятелствената част на обвинението, в случая – на частната тъжба. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 36, ал.3 НПК, приложена за частен характер дела, по които по принцип не се провежда досъдебно производство. В случая, Пловдивският районен съд, изследвайки въпроса за подсъдността, незаконосъобразно е провел три открити съдебни заседания, събрал е писмени доказателства, изслушал е частични обяснения на подсъдимия и дори е направил извод във връзка със субективното му отношение към общественоопасните последици, без да е дал ход на делото. По изложените съображения и на осн. чл. 44 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че делото е подсъдно на Районен съд – гр. П., поради което