Решение № 8037 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2008 г.

Решение № 8037 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична здравноосигурителна каса срещу решението от 20.02.2008 г. по адм. д. № 4952/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Ответникът "Диагностично-консултативен център-VIII-София" ООД гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна. С решението от 20.02.2008 г. по адм. д. № 4952/2006 г., Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав е отменил Заповед за прилагане на санкции № РД-13-918 от 31.10.2006 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. Атакуваното по реда на касационното производство решение е постановено в нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Както е посочено по-горе процесната заповед е издадена на 31.10.2006 г. Решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС, Петчленен състав, което е коментирано в мотивите на първоинстанционния съд, е обн. в. ДВ, бр. 101 от 15.12.2006 г., т. е. след издаване на заповедта. Съгласно чл. 31 ЗВАС цитираното решение влиза в сила от деня на обнародването му в официалния раздел на "Държавен вестник". Следователно към момента на издаване на заповедта отменените с решението на ВАС текстове от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) са били действащо право. Нарушенията, проверките и заповедта предшестват влизането в сила на посоченото решение и в тази връзка, с оглед действието му във времето, нормите на НРД, които са били в сила към момента на възникване на материалноправните предпоставки обуславят прилагането на отменените норми, които са от материално правен характер. Незаконосъобразно е отменените по-късно норми да не се прилагат за по-ранния момент преди отмяната им. Освен това в цитираното решение е изрично е прието, че в производството по чл. 23 ЗВАС съдът не би могъл да осъществи контрол за законосъобразност на така нар. "регулативни стандарти". Видно от текста на чл. 166, ал. 1 от НРД 2006 г., същите са променливи величини, утвърждавани за всяко тримесечие на годината от Директора на НЗОК, след становище на председателя на БЛС, съгласно съвместна методика. Тези стандарти са в зависимост от бюджета на НЗОК, неговото месечно разпределение и очаквано изпълнение. Следователно регулативните стандарти имат характеристика на прогнозна финансова рамка, нямат траен правен характер и не могат да бъдат част от нормативен акт, какъвто е НРД, а само негово приложение. От цитираната част от мотивите на Решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС, Петчленен състав във връзка с диспозитива му категорично се налага извода, че петчленният състав на ВАС по същество не се е произнесъл по приложение № 16 "Регулативни стандарти" и подзаконовия нормативен акт не е отменен в тази му част С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. Конституционният съд е отхвърлил искането на петдесет и четири народни представители от ХL Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 4 и чл. 5 от Бюджета на здравноосигурителната каса за 2007 г. Видно от т. V на това решение във връзка с цялостното му съдържание в него се възприема тълкуване, различно от това на ВАС, а именно че при изчерпан лимит от медицински направления непредоставянето на такива на ЗЗОЛ не въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ при специализираното извънболнично лечение, при осъществяването на медико-диагностични дейности, както и при болничната помощ. Текстовете на чл. 4 и 5 от ЗЗО, за които първоинстанционният съд е приел, че се нарушават с регулативните стандарти доразвиват именно посочения конституционен принцип. След като от решението на Конституционния съд се налага извода, че този принцип не е нарушен с наличието на регулативни стандарти, то не може да се сподели и тезата на решаващия състав на СГС за нарушаване на текстовете на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗО с тези стандарти. Освен това в чл. 4, ал. 1 ЗЗО изрично се казва, че гарантирания свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ е чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, т. е. не произволни, неопределени такива. В Решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС, Петчленен състав е посочено изрично, че регулативните стандарти са в зависимост от бюджета на НЗОК, неговото месечно разпределение и очаквано изпълнение. Предмет на конституционен контрол по Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. по описа на Конституционния съд са били текстовете на чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Според първият всяко тримесечие НЗОК определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности. Чл. 5 от закона предоставя на касата да определя общата стойност на болничната медицинска помощ по клинични пътеки от изпълнителите на помощта, разпределена по месеци. След като Конституционния съд стига до извода, че доводът, че чл. 4 и 5 от Закона за бюджета на касата не кореспондират с въведените в Закона за здравното осигуряване принципи за максимален достъп до медицинска помощ и равенство при получаването й е неоснователен и като краен резултат е отхвърлил искането за обявяване на посочените текстове за противоконституционни, то и регулативните стандарти, които почиват на Закона за бюджета на НЗОК за съответната година не могат да бъдат успешно прогласени за незаконосъобразни. По изложените съображения тезата на решаващия състав на СГС, която е противоположен смисъл на изложеното в настоящите мотиви не се споделя от този състав на ВАС. Стигайки до различни правни изводи първоинстанционния съд е нарушил материалния закон. Ето защо обжалваното решение се отменя. Спорът е изяснен от фактическа страна и вместо отмененото решение се постановява ново решение по същество. Със Заповед № РД-18-1160 от 21.08.2006 г., на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО и чл. 222 във вр. с § 6 от НРД 2006 г., Директорът на СЗОК е разпоредил извършването на финансова тематична проверка на "Диагностично-консултативен център-VIII-София" ООД гр. София, със задача "Контрол по изпълнение на регулативните стандарти за първо тримесечие на 2006 г." За резултатите от проверката е бил съставен Финансов протокол за извършване на контрол по изпълнение на договорите с изпълнители на ПИМП и СИМП № Ф-756 от 21.08.2006 г. Последният е издаден на основание чл. 222 и чл. 224 от НРД 2006 г. и посочената заповед на Директора на СЗОК. В цитирания протокол се съдържат констатации, че за първо тримесечие на 2006 г. е налице превишение на регулативните стандарти за МДД за остри случаи със сумата 10408.69 лв. Финансовият протокол е бил оспорен от лечебното заведение пред Финансова арбитражната комисия, която не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове. Последвала е Заповед № РД-13-918 от 31.10.2006 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на "Диагностично-консултативен център-VIII-София" ООД гр. София е наложена санкция финансова неустойка в размер на 10 408.69 лв. Когато Арбитражната комисия не стигне до решение се прилага разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от НРД 2006 г. - препис-извлечение от протокола се предоставя на директора на РЗОК, на РК на БЛС и на лицето - обект на проверката. Според ал. 2 от същата норма, след запознаването с протокола по ал. 1 директорът на РЗОК може да наложи санкциите, предвидени в НРД. Предоставената свобода за преценка на административния орган да формира свое становище дали да наложи санкция, предвидена в НРД 2006 г. сочи, че сочи че в този случай директорът на РЗОК действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка съображенията на ответника по касация за допуснато процесуално нарушение не се споделят. Съгласно чл. 167, ал. 1 НРД 2006 г., броят (стойността на възложените от ИМП СМД по чл. 166, ал. 2, определени за дейности извън профилактиката и диспансеризацията, могат да надхвърлят определените им стандарти с до 20 на сто през всяко тримесечие. Втората алинея на чл. 167 позволява през първите три тримесечия изпълнителите да превишават с допълнителни 15 процента определените им РС, но са длъжни да ги компенсират през следващото тримесечие. Както в административната фаза на процеса, така и впоследствие пред СГС "Диагностично-консултативен център-VIII-София" ООД гр. София не е представило доказателства, от които да се направи извод, че не е извършило посочените по-горе нарушения. Такива доказателства не се сочат и пред настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД 2006 г. в случаите на превишаване на броя на дейностите или стойността на възложените СМД извън рамките на чл. 167, ал. 1 или ал. 2 и при неизпълнение на условието за компенсация на превишението по чл. 167, ал. 2 през следващото тримесечие, на ИМП се налага санкция - финансова неустойка в размер на стойността на превишението, изчислено по действащите в момента на назначаването цени, по които НЗОК заплаща. От изложеното категорично се налага извода, че нарушенията, както и размера на санкцията са доказани по основание и размер. Следователно жалбата срещу Заповед № РД-13-918 от 31.10.2006 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса неоснователна.