Решение № 980 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2019 г.

Решение № 980 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на културата чрез юрк. Миразчийска срещу решение № 1688/13.03.2019 година на Административен съд София-град по адм. д. № 3545/2018 година, с което е отменена негова заповед №РД-09-6/05.01.2018 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост: 1. Съдът не установил фактическа обстановка по спора. 2. Изводите му от правна страна били фактически и правно необосновани. 3. Излага подробни съображения за законосъобразност на заповед № РД-09-6/05.01.2018 година на всички основания по чл. 146 АПК. Досежно приложението на материалния закон твърди, че: Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в чл. 18, ал. 2 посочва действията, които разглежда като "използване на обекти на авторско право". Законът не поставял изискване за технологична среда на вида използване (среда, устройство, аналогов или дигитален сигнал), а отчитал начинът, по който ползвателят, определен съобразно пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП, довеждал обекта на закрила до знанието на публиката. Видно от заявлението на сдружението "Музикаутор" и приложенията към него, възнагражденията, чието утвърждаване се иска, са за използване чрез излъчване по безжичен път или предаване по електронно-съобщителна мрежа на обекти на закрила в онлайн среда като част от линейна телевизионна програма, която не предоставя интерактивни възможности и при която всеки потребител по едно и също време вижда и чува едно и също съдържание. Тези действия се квалифицирали като използване по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАПСП. Като се позовава на понятието "ползвател" по смисъла на пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП, касаторът твърди, че: Когато потребителят има достъп единствено в онлайн среда до телевизионна програма, ползвателят ("онлайн телевизия") осъществява използване на защитеното съдържание, включено в програмата, по начините по чл. 18, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАПСП. Същото видове използване, по начините по чл. 18, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАПСП, осъществявал и ползвателят - телевизионна организация, чиято програма се разпространява по традиционния начин – чрез кабел, ефир или сателит. Същевременно обаче, въпреки еднаквия начин на използване на защитеното съдържание, предвид различните Правила, които ще използва "Музикаутор" спрямо ползвателите (ако процесните бъдат одобрени), между тях щели да се установят съществени различия в размерите на възнагражденията, които да заплащат. Предвид демонстрираните съществени различия в заплащането, в съответствие с чл. 40е, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП ; , органът извел, че "Музикаутор" не обосновава необходимостта от различното третиране на ползватели, използващи защитеното съдържание по един и същи начин, като и не доказва необходимостта от това различно третиране. Според касатора, първоинстанционният съд е смесил фигурата на "краен потребител", който има достъп до телевизионната програма в онлайн среда и тази на "ползвател", чиято легална дефиниция се съдържа в пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП и който ползва обекта на авторско право по начините в чл. 18 от ЗАПСП, съответно заплаща възнаграждение затова. Само ползвателят се явявал задължено лице да заплаща процесните възнаграждения, определени с Правилата. Технологичната среда на вида използване била ирелевантна за начина на използване на защитения продукт, който е нормативно определен. На следващо място, касаторът излага съображения за правилност на акта и в частта досежно изводите за икономическата обосновка, която въз основа на направени анализи, правилно била определена като недаваща обективно обяснение за стойностите на възнагражденията. На посочените основания касаторът приема за законосъобразен акта, с който е отказал да одобри процесните Правила. Като заключение, касаторът заявява, че чрез обжалваната заповед се преследват поставени цели съгласно чл. 40е от ЗАПСП ; , който изисквал заплащане на справедливи възнаграждения при равно третиране на ползвателите по смисъла на пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на "Музикаутор" – Сдружение на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права, срещу заповед № РД-09-6/05.01.2018 година на заместник-министъра на културата. В съдебно заседание юрк. Миразчийска обръща внимание на решение на Съда на Европейския съюз № С-177/2016 г. Твърди, че според това решение, при определяне на тарифи, организациите за колективно управление могат да използват за референтни, само други страни-членки на Европейския съюз, докато в икономическата обосновка и методиката депозирани от ответника по касация, са използвани като референтни страни, които са извън Европейския съюз, като Турция и Швейцария. Приема за неправилен извода, че Турция е държава с брутен вътрешен продукт по паритет на покупателната способност близък до България. Твърди, че видно от депозираните пред министъра документи, България е с коефициент от 48 по този показател, Турция с 62, Швейцария 159, Хърватия и Румъния с 59. На следващо място, решението приемало сравнението с такива референтни държави, единствено при условие, че тарифите при тях се изчисляват на базата на аналогичен метод. В случая, референтните държави видно от използваните от тях еднакви ставки (Турция, Румъния и Хърватия) прилагали една и съща процентна ставка, независимо от профила на телевизията. В заявлението на ответника по касация обаче, се използвали диференцирани ставки в зависимост от профила на съответната телевизия. Подобно сравнение било недопустимо, доколкото твърдите ставки използвали различен принцип на образуване и не свързвали размера на възнаграждението с обема на използваните права. В икономическата обосновка и методика депозирани от ответника по касация, липсвало изследване досежно възможността и готовността на клиентите на ОКУП да плащат за услугата и икономическите ползи. Ответникът, "Музикаутор" – Сдружение на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че чрез разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права, се поставят два материалноправни критерия, които административният орган трябва да съобрази издавайки процесната заповед и те са разписани в разпоредбата на чл. 40е, ал. 4 ; , а именно: 1. Когато се изготвя една тарифа, нейните параметри да бъдат съобразени с начина на използване на произведенията и значението, което те имат за формирането на приходите на ползвателя. 2. Тези възнаграждения да бъдат структурирани така, че да третират ползвателите от една и съща категория равнопоставено. Всички други изложени от органа изводи били неотносими към спора по същество. Твърди, че сред телевизиите, които предлагат музикални канали в Интернет, наред с Турция и Швейцария са посочени: Словакия, Чехия, Германия, Испания, Хърватия. Заявява, че при спазване на критериите, заложени в цитираното решение № С-177/2016 г., "Музикаутор" е изготвил икономическа обосновка и методология, като е изследвал параметрите на този тип използване във всички държави-членки, за които е намерил информация, като посочените Турция и Швейцария, били единствено в допълнение. Това обаче нямало как да опорочи действията на сдружението при изготвянето на икономическата обосновка и методологията, а единствено допълвало същата. Твърди, че изложените съображения, че била използвана една и съща процентна ставка в тарифите на организациите от други държави, както и възможността клиентите да ползват съответната услуга, не били основания за отказ, видно от съдържанието на заповедта, те били релевирани в съдебно заседание, което било недопустимо. Претендира разноски по делото. Ответниците, "ММ Ню Медия Груп" ООД, "Пик Броудкастинг" АД, "ТВ Мет" ЕООД не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт. При извършена проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по този ред. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Музикаутор" – Сдружение на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права, срещу заповед № РД-09-6/05.01.2018 година на заместник-министъра на културата. С последната, на основание чл. 40е, ал. 1, ал. 12 и ал. 13, във връзка с чл. 40а, ал. 2, т. 4 и ал. 3 от ЗАПСП и Заповед на министъра на културата № РД-09-279/19.05.2017 година, и материалите по преписка вх. № 62-00-385/08.09.2017 година, е отказано утвърждаването на Правила за определяне размера на възнагражденията, дължими от онлайн телевизии, събирани от "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права "Музикаутор", приложени към заявление вх. № 62-00-385/08.09.2017 година (Правилата). За да отмени обжалвания административен акт, Административен съд София-град е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Съдът приема, че разпоредбата на чл. 40е, ал. 4 от ЗАПСП ; предвижда два критерия, които следва да бъдат съобразени при изготвяне и прилагане на правилата за възнагражденията, а именно: 1. Да са съобразени с начините на използване на произведенията и значението им да формиране на приходите, реализирани от съответното използване. 2. Да третират ползвателите от една и съща категория равнопоставено, освен в случаите, когато може да се докаже необходимост от изключение. Според съда, вместо да изследва наличието на посочените критерии, без правна обосновка органът извършил недопустимо сравнение с изцяло различен вид услуга – разпространение на телевизионна услуга по кабел и сателит. Според съда, органът необосновано приел, че се допуска неравно третиране на ползватели от една и съща категория, както и че обосновката на предлаганата тарифа на заявителя за онлайн телевизия е извършена при неясни и потенциално необективни критерии, както и при липса на връзка с пазарната действителност. Неоснователно ответникът приел, че икономическата обосновка на предложените възнаграждения е некачествена и необоснована, а методиката – несъответстваща на изложените принципи и на възприетите правила. Според съда, ответникът е достигнал до незаконосъобразен извод относно определяне на кръга на задължените лица – ползватели, като не бил отчел обстоятелството, че достъпът се осъществява изцяло в различна от стандартната за разпространение на телевизионните програми среда – в "онлайн среда". Ответникът неправилно игнорирал средата за разпространение на телевизионните програми като ясен разграничителен критерий при определяне на категорията ползватели. Съдът прави и извод за неправилност на заключението на органа за непрозрачно и неясно определяне на размерите на възнагражденията. По тези съображения, АССГ е отменил акта като материално незаконосъобразен и постановен в несъответствие с целта на закона. Решението е неправилно: Касационният състав споделя изводите на АССГ, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и спазване на процедурата по издаването му. Напълно основателни обаче са касационните възражения, че в нарушение на чл. 172а АПК решаващият състав, възприемайки изцяло тезата на "Музикаутор", е направил необосновани и формални изводи от правна страна, които не съответстват на анализа на доказателствата, като липсва и нормативна обосновка. За да изведе неправилността на съдебния акт и материалната законосъобразност на обжалваната заповед на заместник-министъра на културата, съставът на Върховния административен съд взе предвид следното: Със заявление вх. № 62-00-385/08.09.2017 година "Музикаутор" внася в Министерство на културата за утвърждаване Правила за определяне на размера на възнагражденията, дължими от онлайн телевизии, събирани от Сдружението. Към заявлението са приложени: - Предложения за размера на възнагражденията; – Правила за определяне на размера на възнагражденията, дължими от онлайн телевизии; - Икономическа обосновка; - Мотивирана методика. Правилата за определяне размера на възнагражденията, дължими за онлайн телевизии са приложени на л. 156 от делото (Правилата). Съгласно чл. 1 от същите, чрез тях се определя размерът на възнагражденията, дължими за излъчване по безжичен път или предаване по електронно-съобщителна мрежа на обекти на закрила (Произведения) в онлайн среда (в интернет и/или посредством мобилно устройство) като част от неинтерактивна (линейна) телевизионна програма. Чл. 3 от Правилата дават дефиниция на понятието "онлайн телевизии", които съгласно предложените правила ще са ползвателите, които ще заплащат процесните възнаграждения. Съгласно определението, това ще са физически или юридически лица, които осъществяват излъчване по безжичен път и/или предаване по електронна съобщителна мрежа на Произведения на територията на Република България единствено в онлайн среда (в интернет и/или посредством мобилно устройство), като част от линейна телевизионна програма. Предвид тези дефиниции на понятията "онлайн телевизии" и "онлайн среда", които органът в обжалвания административен акт е определил като неясни и създаващи предпоставки за противоречиво тълкуване, и като е анализирал изискванията на чл. 40е, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗАПСР ; във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАПСП и легалната дефиниция на понятието потребител, по смисъла на пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП, органът е отказал утвърждаването на предложените Правила, като аргументите му основно се опират на два пункта: 1. "Музикаутор" не доказва необходимостта от различно третиране, чрез процесните Правила, на телевизионните организации като ползватели по смисъла на пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП от една категория при заплащане на възнаграждения за излъчване на защитени произведения на територията на Република България (предвид въвеждането на различни възнаграждения, които да заплащат т. нар. "онлайн телевизии" за излъчвания в "онлайн среда" от тези заплащани от телевизиите, които предават чрез ефир, кабел или сателит, при използване и в двата случая на на защитени Произведения по един и същи начин); 2. Икономическата обосновка на размера на възнагражденията не държи сметка за т. нар "българска медийна действителност", за влиянието на предлаганата тарифа върху националния пазар и т. нар. "разумност" на възнагражденията. Касационният състав споделя изводите на органа по първия пункт: Съгласно чл. 40е, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАПСР (отм., бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.), действаща към датата на постановяване на административния акт, организациите за колективно управление на авторски права, регистрирани по реда на чл. 40б, събират възнаграждения за отстъпване на управляваните от тях права в размери, определени по реда на този закон. Размерите на тези възнаграждения, както и тяхното изменение и допълнение се предлагат от организациите и се утвърждават със заповед на министъра на културата при спазване на изискванията на ЗАПСП. Когато говорим за заплащане на възнаграждение за използване на произведения, върху които има защита на авторски права, използването следва да се приема като осъществяване на някои от действията по чл. 18 от ЗАПСП. Предложението на сдружение "Музикаутор" чрез процесните Правила цели да обхване възнагражденията, които се отнасят до следните видове използване на управляваните от ОКУП права: 1. Излъчване на произведения по безжичен път – чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП и 2. Предаване на произведения по кабел - чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП. Органът е направил правилен извод, че регистрацията на сдружението по чл. 40б от ЗАПСП обхваща категориите права и начините на използване, за които се отнася заявлението. Съгласно чл. 40е, ал. 4 от ЗАПСР ; , предложенията на организациите за колективно управление на авторски права за размерите на събираните от тях възнаграждения трябва да отговарят на следните изисквания: 1. Да са съобразени с начините на използване на произведенията и значението им за формиране на приходите, реализирани от съответното използване; 2. Да третират ползвателите от една и съща категория равнопоставено, освен в случаите, когато може да се докаже необходимост от изключение. Касационният състав не споделя необоснованите изводи на първоинстанционния съд, че тези предпоставки не били изследвани от органа, както и извода му за немотивираност на отказа за утвърждаване на предложените Правила. Напротив, първоинстанционният съд е този, който е отменил обжалвания административен акт, без да обсъди подробно мотивите от административния орган относно изрично посочените в административния акт неточности и несъответствия, както и относно необходимостта от сравнение между телевизия онлайн и разпространяваната по традиционните начини /т. 9. 1 – 9. 4 от административния акт/ като потребители от една категория при еднакво използване на защитени от закона Произведения. В тази връзка, съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 18, ал. 2, т. 4 и 5 ЗАПСП и § 2, т. 5 ДР на ЗАПСП /излъчване на произведението по безжичен път и предаване и препредаване на произведението по кабел/ определящи видовете използване, съгласно които технологията на излъчване и т. нар. телевизионна среда са без правно значение. Касационният състав споделя изводите на органа, че в § 2, т. 6 ДР на ЗАПСП са посочени ползвателите на произведения, между които са телевизионни организации, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на радио или телевизионни програми, доставчици на съдържание в интернет и др. Дефиницията на ползвател по § 2, т. 6 ДР на ЗАПСП обаче включва: "радио- и телевизионни организации, предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио- или телевизионни програми", без да отчита средата на излъчване като разграничителен критерий между телевизионните организации. Липсва понятие "онлайн телевизия". Видно от предложените Правила, "Музикаутор" иска утвърждаване на правила за излъчване в "онлайн среда" от т. нар. "онлайн телевизии", без да дава дефиниции на тези понятия, които обосновано да разграничават хипотезите на видовите ползватели. В жалбата си до първоинстанционния съд "Музикаутор" заявява, че разпространението на телевизионно съдържание чрез ефир, кабел или сателит е електронна съобщителна услуга, а разпространението на телевизионни програми в онлайн среда е "услуга на информационното общество", които Европейското законодателство третирало различно. Разграничаването на понятията "електронна съобщителна услуга" и "услуга на информационното общество" въз основа на Правото на ЕС, и приетата въз основа на него национална уредба изостря въпроса за значението на използваните от Музикаутор в процесните правила значения на понятията "онлайн телевизии" и "онлайн среда". От една страна, Дефиницията на "ползвател" по смисъла на § 2, т. 6 ДР на ЗАПСП включва: "радио- и телевизионни организации, предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио- или телевизионни програми". Чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за радиото и телевизията посочва, че аудио-визуална медийна услуга е услуга по смисъла на чл. 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като основната цел на услугата или на обособима част от нея е предоставяне – в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги, на аудио-визуални предавания/радиопредавания за широката общественост с цел информиране, забавление или образоване чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на Закона за електронните съобщения. Съгласно чл. 47, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, Съветът за електронни медии издава по реда на Закона за радиото и телевизията лицензии, въз основа на които се разпространяват радио- или телевизионни програми чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. Лицензиите по ал. 1 дават право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от комисията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на териториалния обхват, посочен в разрешението. Т. 15 от ДР на Закона за електронните съобщения дава легална дефиниция на понятието "Електронна съобщителна мрежа" по смисъла на ЗРТ и това е съвкупност от преносни съоръжения и при необходимост съоръжения за комутация и/или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват пренос на сигнали посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителни мрежи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, и кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация. От друга страна, Законът за електронната търговия в чл. 1, ал. 3 дава понятие за "Услуги на информационното общество", като това са такива услуги, включително предоставяне на търговски съобщения, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата. Без да се ангажира да проследява дали и по какъв начин на ниво Право на Европейския съюз уредбата досежно "Услугите за информационното общество" изключва от приложното й поле разпространението на телевизионни програми като електронна съобщителна услуга, съдът констатира установеното от органа неизясняване на ползвателите, адресати на процесните Правила именно предвид смесването, което Сдружението е направило: От една страна в защитата си "Музикаутор" твърди, че т. нар. "онлайн телевизии", които излъчват в "онлайн среда" предоставят услуги за информационното общество, които изключвали от уредбата си електронните съобщителни услуги предоставяни от телевизиите. От друга страна обаче, когато дефинира понятието "онлайн телевизия" Сдружението говори за предаване освен по безжичен път и чрез използване на "електронна съобщителна мрежа". А когато говори за "онлайн среда" Музикаутор говори освен за среда в интернет и за пренасяне на информация посредством мобилно устройство. Касационният състав напълно споделя изводите на органа, че типът на приемащото устройство /посочено като мобилно устройство/ не може да се свързва с уреждане на правата, тъй като последните се уреждат според начина на ползване на произведението. Предвид посочените видове използване съгласно чл. 18 ЗАПСР и начините изписани в Правилата от "Музикаутор", правилен е изводът на органа, че претендираното от Сдружението използване е именно по чл. 18, ал. 2, т. 4 (Музикаутор посочва "по безжичен път") и т. 5 (Музикаутор посочва "по електронна съобщителна мрежа" – по смисъла на пар. 1, т. 15 от ДР на ЗЕС) от ЗАПСП, поради което ползватели на произведенията по смисъла на § 2, т. 6 ДР на ЗАПСП на процесните правила безспорно са телевизионните организации. На нормативно ниво няма дефиниция на понятието "онлайн телевизии", а даденото такова от "Музикаутор" категорично не изключва събирането чрез процесните Правила на възнаграждения от телевизии, които разпространяват програми чрез електронна съобщителна мрежа /например по кабел/. Достатъчно е според дружеството това разпространяване да е в "онлайн среда", за която се приема и такава посредством мобилно устройство. Въз основа на така неизяснените понятия, сравнявайки в т. 9. 4. от акта цените на възнагражденията, които ще заплащат телевизионните организации, които предлагат "само онлайн телевизия" и тези телевизионни организации, чиято програма – лицензирана или регистрирана по реда на ЗРТ се излъчва или предава по кабел или друга електронна съобщителна мрежа, органът е заключил обосновано, че се формира съществена разлика в цените на възнаграждението при отделните тарифи, възприети от КУП, което безспорно формира извод за различно третиране на телевизионните организации като ползватели при един вид използване. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че органът не е обосновал изводите си, съобразявайки изискванията на чл. 40е, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗАПСР ;. Напротив, органът е отчел, че размерите на предлаганите възнаграждения следа да отчитат начина на използване на произведението и да третират равнопоставено ползвателите от една и съща категория. Ако "Музикаутор" твърди, че има обосновка, която да налага самостоятелното третиране на телевизионното съдържание, което се разпространява според него единствено в онлайн среда /макар и при сочено от него разпространяване чрез електронна съобщителна мрежа/ и тази предпоставка да обоснове и различното третиране на създателите на съдържание във връзка със средата на разпространение, същият трябва да я изложи. При анализа на обосновката трябва да се съобрази факта, че разликата в категорията на ползвателя с оглед изискването за равно третиране на ползвателите от една категория, няма връзка с конкретния вид среда на потребителя и устройство за приемане. Ето защо, касационната инстанция приема за правилен и съответстващ на тълкуването на изписаните по-горе правни норми извода на органа, че ползвателите от една и съща категория (в случая телевизионни организации, които например предават чрез електронни съобщителни мрежи – кабел) могат да бъдат третирани неравнопоставено само при доказана необходимост от изключение. В случая обаче не се доказва такава необходимост. Вметването за "услуга на информационното общество" не е нормативно обосновано, като използваните понятия "онлайн среда" и "онлайн телевизия" не отразяват обективно, ясно и точно твърдяната различна категория ползватели. Тъй като представя Правила, които въвеждат различно по размер възнаграждение спрямо ползватели в рамките на един вид използване на Произведение, предмет на закрила, без да се съдържа обоснована и доказана необходимост от изключение по отношение на ползвателите – телевизионни организации, които разпространяват телевизионна програма само и единствено в т. нар. "онлайн среда", за която приема и мобилно устройство, "Музикаутор" в действителност не доказва ненарушаване чрез Правилата на заложените в ЗАПСР принципни изисквания за равно третиране на ползватели от една категория. Касационният състав споделя извода на органа, че това нарушаване се осъществява и поради липса на ясно обосноваване на кръга на задължените лица по предложените Правила, както и поради липсата на точна обосновка относно т. нар. "онлайн среда". Дори и принципно да е вярно твърдението на "Музикаутор", че понятието "услуга на информационното общество" е различно от понятието "електронна съобщителна услуга", и уредбата на първото на Европейско ниво да изключва от приложното си поле уредбата на втората, конструирането на процесните Правила във връзка с дадените дефиниции на използваните в тях понятия не дават възможност за строго разграничаване на ползвателите на услугите, спрямо които да се приложат обосновано различни размери на възнаграждения. Предвид липсата на доказана необходимост от утвърждаване на процесните Правила с оглед категорията ползватели, които са техни адресати, не следва да се обсъжда въпроса за икономическата обосновка на размера на възнагражденията. Предвид гореизложеното, съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение на Административен съд София-град следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Спорът между страните следва да се пререши, като се отхвърли жалбата на Музикаутор срещу заповед № РД-09-6/05.01.2018 година на заместник-министъра на културата. Обжалваното заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора, на Министерство на културата следва да се присъдят разноски по делото в размер на по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и 70 (седемдесет лева) държавна такса. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд