Определение № 708 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 680/2008 г.

Постъпило е служебно искане от Е. П.- частен съдебен изпълнител, рег. № 843, за привеждане на сумата 12 376 лв., внесена като обезпечение на основание чл. 218б, ал.2 ГПК/ отм./ по ч.гр.д. № 680/08 г. по описа на ВКС, І. г.о., по изпълнително дело № 20108430400109 за удовлетворяване на вземането на взискателите А. К. Л., М. К. Г. и С. А. Л. срещу длъжниците Р. Ю. Ц. и К. А. Ц., което към 06.08.2012 г. възлиза на сумата 16 570.25 лв. По делото е постъпила и молба, подадена от Р. Ю. Ц. и К. А. Ц. чрез техния пълномощник адв. Е. И., с която се иска внесеното от тях обезпечение да им бъде върнато, тъй като са налице предпоставките на чл. 282, ал.4 ГПК- предявеният против тях иск от В. Н. Л., А. К. Л., М. К. Г. и С. А. Л. за сумата 12 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от спиране изпълнението на въззивното решение по гр.д. №, е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 86/2010 г. по описа на Софийски районен съд. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Сумата от 12 376 лв. е внесена от К. А. Ц. с две вносни бележки съответно от 07.04.2008 г. и от 16.04.2008 г. като обезпечение по чл. 218б, ал.2 ГПК/ отм./ с оглед искането за спиране изпълнението на въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 13.12.2007 г. по гр.д. № 3528/06 г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 07.04.2006 г. по гр.д. № 4436/01 г., с което Р. Ю. Ц. и К. А. Ц. са били осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на Д. В. Н., В. Н. Л., С. А. Л., М. К. Г. и А. К. Л. владението върху апартамент, находящ се в [населено място], [улица], етаж трети, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 59.55 кв.м., ведно с принадлежащите му мазе, таван и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. С определение № 168/08 от 17.04.2008 г. по ч.гр.д. № 680/08 г. на ВКС, ІV г.о., е допуснато спиране изпълнението на невлязлото в сила към този момент осъдително въззивно решение. С решение № 881 от 16.12.2009 г. по гр.д. № 2936/08 г. на ВКС, ІV г.о., въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 13.12.2007 г. по гр.д. № 3528/06 г., е оставено в сила. С определение № 119/10 от 04.03.2010 г. е оставена без уважение молбата на Р. Ю. Ц. и К. А. Ц. за връщане на обезпечението по съображение, че в срока по чл. 282, ал.4 ГПК против тях е бил предявен иск от В. Н. Л., А. К. Л., М. К. Г. и Светлана А. Л. за сумата 12 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от забавеното изпълние на въззивното решение. С настоящата молба за връщане на обезпечението, молителите са представили доказателства, от които се установява, че този иск е отхвърлен с решение по гр.д. № 86/2010 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 25.10.2012 г. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 282, ал.4 ГПК и сумата, внесена като обезпечение, следва да бъде върната на молителите Р. Ю. Ц. и К. А. Ц., а искането на частния съдебен изпълнител за привеждането й по негова сметка за удовлетворяване на друго вземане срещу тях, следва да бъде оставена без уважение. В случая съдът не е трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК, тъй като сумата е внесена като гаранция на основание чл. 218, ал.2 ГПК отм. /чл. 282, ал.2, т.2 ГПК/ и преценката за освобождаването й е обвързана изцяло от предпоставките на разпоредбата на чл. 282, ал.4 ГПК. Внесеното на основание чл. 282, ал.2 ГПК/ чл. 218б, ал.2 ГПК- отм./ обезпечение има специално предназначение, точно определено от закона и не може да служи като гаранция за удовлетворяване на други вземания, които страните имат помежду си. Водим от гореизложеното съдът