Решение № 2300 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3438/2011 г.

Решение № 2300 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3438/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дора Добрева Стоянова от гр. Болярово, подадена чрез процесуалния й представител против решение № 13 от 26.01.2011 г., постановено по адм. дело № 369/2010 г. по описа на Административен съд - Ямбол с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-12-3417-158 от 17.11.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) гр. Ямбол. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново, с което посочената заповед бъде отменена, като бъде осъден ответника да й заплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), както и направените по делото разноски. Ответникът, не изпраща представител, но в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Стоянова против Заповед № РД-12-3417-158/17.11.2010 г. на директора на ОДЗ - Ямбол, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение като държавен служител - началник на Общинска служба по земеделие - Болярово, Главна дирекция "Аграрно развитие", ОДЗ Ямбол. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Стоянова иск с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за присъждане на обезщетение в размер на 9159 лв. за времето, през което е останала без работа и оставил без разглеждане искането й за възстановяване на заеманата длъжност, като производството в тази му част е прекратено. За да постанови решението си съдът е събрал относимите доказателства, като фактическата обстановка е изяснена, но въз основа са изведени неправилни изводи. С обжалваната пред него заповед № РД-12-3417-158/17.11.2010 г. Директора на ОДЗ Ямбол е наложил на Стоянова дисциплинарно наказание "уволнение", като е приел, че същата е извършила дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, които са извършени от нея виновно. В заповедта като извършени нарушения е посочено следното: През периода 23.11.2009 г. - 28.05.2010 г., вместо за изпълнение на възложените й служебни задължения Стоянова системно е ползвала част от установеното работно време за явяване като свидетел по наказателни с частен характер дела (посочени конкретно) в Районен съд Елхово. При съпоставка на датите от форма 76 за присъствие на служителите от Областна служба по земеделие - Болярово с датите на призовките е установено, че Стоянова е била на работа, но е използвала част от работното време за явяване в съдебно заседание като свидетел без да е уведомявала за това видно от служебното й досие, а в случая явяването й като свидетел представлява изпълнение на граждански дълг (арг. Чл. 163, ал. 1 ГПК и чл. 120 НПК), а не изпълнение на служебно задължение, като за всяко явяване в съдебно заседание като свидетел служителят е длъжен да уведоми органа по назначаването и след разрешение, съгласно чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗДСл да отсъства определено работно време от работа, като за целта ползва отпуск. Последното обстоятелство се доказва с призовка, а от служебното досие и форма 76 за присъствие на служителите на ОСЗ Болярово се установявало, че липсват молби за отпуск, призовки или друг вид документи за съответните дати. Същевременно в заповедта е посочено, че при извършена проверка от приложените призовки, изискани служебно безспорно е установено, че Стоянова действително е била свидетел по изброените съдебни дела, което според дисциплинарно наказващия орган водило до извод за системност на нарушенията, а като утежняващо обстоятелство е прието и обстоятелството, че Стоянова е ползвала служебния автомобил за придвижването си до Районен съд Елхово. Дисциплинарно наказващият орган приел, че така описаното представлява нарушение на чл. 23 и чл. 21, ал. 1 ЗДСл и чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, според които държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задачи, както и да изпълнява всички свои задължения, определени в длъжностната му характеристика -точно, добросъвестно и безпристрастно, съгласно законите на страната и нормите на поведение на КПСДА. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно в обжалваното решение е прието, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган (арг. Чл. 92 ЗДСл и чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на ОДЗ), в изискуемата се от закона писмена форма. В тази насока този факт просто е отбелязан в обжалваното решение, но в случая е правилен, тъй като оспорения акт съдържа реквизитите по чл. 97 и чл. 108 ЗДСл. Правилно съдът е приел, че в случая, при налагане на дисциплинарното наказание са спазени административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 93-96 ЗДСл, което не се оспорва и от касатора. Правилно, но не по мотивите изложени в решението първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в преклузивния двумесечен срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, тъй като нарушението в конкретния случай следва да се счита за открито на 27.09.2010 г. с постъпване на доклада от извършената проверка от Инспектората на министерство на земеделието и храните, а заповедта е издадена на 17.11.2010 г. В тази насока съдът не е съобразил обстоятелството, че още въз основа на този доклад с писмо от 06.10.2010 г. от държавната служителка е поискано писмено обяснение по чл. 93 ЗДСл - т. е. самият орган е приел с това, че за него е открито дисциплинарното нарушение, а решението на дисциплинарния съвет, което постановен по-късно е в хода на образуваното вече дисциплинарно производство, като част от процедурата, предвидена в ЗДСл, но от съдържанието на същото не може да се приеме, че едва след провеждане на производството по дисциплинарното дело е открито нарушението, послужило за основание за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. След като обстойно е обсъдил доводите и възраженията на Стоянова и извършените процедурни действия от страна на дисциплинарнонаказващия орган първоинстанционният съд безкритично е възпроизвел възприетото от последния като нарушение на служебната дисциплина, като изводът му, че в случая е налице такова нарушение е незаконосъобразен. По делото, както правилно е посочено в решението не се спори между страните, че през периода 23.11.2009 г. - 28.05.2010 г. Стоянова се е явявала като свидетел, тъй като е била призована от Районен съд Елхово за конкретно посочените в заповедта дела. В случая неправилно в обжалваната заповед е прието, че явяването като свидетел по съдебни дела е граждански дълг. Съгласно цитираните в заповедта разпоредби на чл. 163, ал. 1 ГПК и чл. 120, ал. 1 НПК това е задължение на свидетеля, като при неизпълнение и в двата процесуални кодекса е предвидена санкция. Именно защото това е задължение за всяко лице, без разлика на длъжността, която заема в разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗДСл е прието, че органът по назначението е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му, когато е призован на съд като страна или свидетел. Спорният въпрос по делото е бил как следва да стане това освобождаване. В случая дисциплинарно наказващият орган е орган е приел, че за да изпълни това си задължение Стоянова е следвало да подаде молба за отпуск. Съдът е възприел този извод, който в случая е неправилен. В ЗДСл изрично са посочени случаите, когато даден вид отпуск се разрешава от органа по назначаването, като хипотезата на чл. 62 ЗДСл не попада в тези случай, тъй в изброените в него хипотези законодателят е въвел освобождаването на служителя от изпълнение на служебните му задължения като задължение на органа, а не като разрешение. Т. е. в случая законодателят е преценил, че в посочените хипотези освобождаването от изпълнение на служебните задължения на държавните служители не зависи от преценката и съответно санкцията на органа по назначението, а следва единствено от настъпването на посочените обстоятелства. Този извод следва и от възприетата уредба за ползване на отпуските в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в която липсва задължение за служителя да подава молба за такъв отпуск и съответно правомощия за органа по назначението да разрешава ползването му. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че Стоянова е уведомявала надлежно за задължението си да се явява като свидетел. Това се установява, както от писмените доказателства - форма 76, която се попълва по силата на Инструкция за списъчния и средно списъчния състав на персонала, от която безспорно е установено, че органът по назначението е бил уведомен за отсъствието й и това е надлежно оформено, от представеното в административното производство обяснение от Дора Манолова - главен директор на ГД "Аграрно развитие" в ОДЗ - Ямбол от 11.10.2010 г. (л. 60 от делото), както и от гласните доказателства по делото, които неправилно съдът не е кредитирал. Този извод следва и от приложеното по делото писмо изх. № 24-00-17 от 22.08.2008 г. на Министерство на финансите и Националната агенция по приходите, в което изрично е посочено, че времето, през което работникът/ служителят не може да изпълнява задълженията си се счита за отпуск - т. е. не е отпуск. От така установеното следва, че в случая от събраните доказателства еднозначно следва извод, че с явяването си като свидетел, след надлежно призоваване от съд Стоянова не е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 21 и чл. 23 от ЗДСл. Предвид изложеното обжалваното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Стоянова срещу Заповед № РД-12-3417-158 от 17.11.2010 г. на Директора на ОДЗ Ямбол, с която на същата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение следва да бъде отменено като незаконосъобразно вместо, което следва да бъде постановено ново, с което посочената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. В частта, с която е отхвърлен предявеният от Дора Стоянова иск с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл решението също следва да бъде отменено, а производството по делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав съда, предвид изхода по настоящето дело. Съгласно цитираната разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначението или съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 10 месеца. В случая очевидно се има предвид отмяна на заповедта с влязло в сила съдебно решение, при което правото в случая първоинстанционният съд е следвало да раздели производството по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и това по предявения иск за обезщетение, тъй като същият е обусловен от резултата по оспорване на заповедта за уволнение. Решението, в частта му, в която е оставено без разглеждане искането на Стоянова за възстановяването й на заеманата от нея длъжност и производството е прекратено е законосъобразно. Правилно съдът е посочил, че възстановяването на държавния служител по реда на чл. 122 от ЗДСл, представлява сложен фактически състав, изискващ наличие на влязло в сила решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и явяване в 14-дневен срок от влизането му в сила на държавния служител в администрацията на органа за заемане на длъжността. Предвид изхода на делото Областна дирекция "Земеделие" Ямбол следва да бъде осъдена да заплати на Дора Добрева Стоянова направените деловодни разноски в двете инстанции в размер на 300 лв., представляващи разноски за един адвокат.