Определение № 167 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 154/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от М. Й. Г. срещу определение от 22.01.2010 г. по гр. д. № 7190/09 г. на Софийски градски съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по касация И. С. Б. оспорва жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С. чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС. Видно е от данните по делото, че пред СГС е висящо производство за делба във фазата по извършването и. По молба на съделителя И съдът е наложил запор върху вещта предмет на делбата - товарен автомобил „Щ”. ВКС счита, че въззивният съд законосъобразно се е произнесъл положително по въпроса за допускане на обезпечителна мярка по реда на чл. 391 вр. с чл. 397 ал. 1 т. 2 ГПК. Съгласно чл. 389 ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда пред който делото е висящо да допусне обезпечение на иска. В случая се касае до висящо дело за делба, затова налагането на обезпечителна мярка е допустимо. Като условие за допускане на обезпечение чл. 391 ГПК предвижда вероятната основателност на иска и невъзможност, или затрудняване на ищеца да осъществи правото си по решението, ако обезпечението не бъде допуснато и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. По делото има влязло в сила решение за допускане на делба, което е в потвърждение на изискуемата от закона вероятната основателност на иска. Внасянето на гаранция не е предпоставка за допускането на обезпечение, а е една възможност, чиято преценка е предоставена на съда. Налице е и вероятност за затруднение при осъществяване на правата до приключване на делбата, ако вещта бъде повредена, или разкомплектована. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът