Решение № 8956 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7442/2011 г.

Решение № 8956 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7442/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на Глава десета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 15, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/. Образувано е по жалба, подадена от Андрей Иванов Тенев от гр. София, срещу решение № 252-ПД/6.04.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, чл. 213, ал. 4 във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 ЗППЦК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22, пр. 1 ЗАНН му е наложена принудителна административна мярка, като лицето /изпълнителен директор на "Наш дом - България" АД - Холдинг/ е задължено да не упражнява правото си на глас в общото събрание на холдинга до публикуването на търгово предложение по реда на чл. 154 ЗППЦК или до прехвърляне на необходимия брой акции, така че да притежава пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. 2 ЗППЦК, по-малко от 50 % от гласовете в общото събрание на посоченото публично дружество. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и неговата цел - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателят прави искане за отмяна на наложената му принудителна административна мярка и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Александър Цветков излага доводи за неоснователност на оспорването и прави искане за отхвърлянето му. Жалбата на Андрей Иванов Тенев е подадена от легитимирано лице по пощата, в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, по реда на чл. 15, ал. 4 ЗКФН, поради което е допустима. Решението не е обжалвано по административен ред пред Комисията за финансов надзор, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗКФН. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: "Наш дом - България" АД - Холдинг е търговско дружество, вписано в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа към Комисията за финансов надзор. Между страните липсва спор и от удостоверение, издадено от "Централен депозитар" АД за настъпили обстоятелства по чл. 145, ал. 1 ЗППЦК се установява, че на 2.09.2008 г. Андрей Иванов Тенев /изпълнителен директор на "Наш дом - България" АД - Холдинг/, е придобил 5 005 334 броя акции от капитала на дружеството, в резултат на която сделка, дяловото му участие в капитала се е увеличило от 0.0005 % на 91.31 %. В тази връзка и по изложени съображения, че за лицето е възникнало задължение да отправи търгово предложение към останалите акционери на публичното дружество при условията на чл. 149, ал. 6 ЗППЦК, или да прехвърли необходимия брой акции, така че да притежава по-малко от 50 на сто от гласовете в общото събрание на "Наш дом - България" АД - Холдинг, с обжалваното решение № 252-ПД/6.04.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", на Андрей Иванов Тенев е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, чл. 213, ал. 4 във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 ЗППЦК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22, пр. 1 ЗАНН, като му е вменено задължението да не упражнява правото си на глас в общото събрание на холдинга до публикуването на търгово предложение по реда на чл. 154 ЗППЦК или до прехвърляне на необходимия брой акции, така че да притежава пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. 2 ЗППЦК, по-малко от 50% от гласовете в общото събрание на публичното дружество. С оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване с приложимите административнопроизводствени правила. Събрана е информация, дала основание на регулаторния орган да започне производство за налагане на принудителна административна мярка. С писмо № РГ-05-20/6/29.03.2011 г. Андрей Тенев е уведомен за това и във връзка с предоставената му възможност е представил писмени възражения. След обсъждане на наведените доводи, административният орган е издал оспорения акт на посочените по-горе правни основания. С оглед данните по протоколите, съставени за проведените на 11.06.2009 г., 15.06.2009 г., 29.12.2009 г. и 12.07.2010 г., редовни и извънредни общи събрания на "Наш дом - България" АД - Холдинг, е прието, че Андрей Иван Тенев е упражнил правото си на глас на тези общи събрания на публичното дружество, с което е осъществил нарушение по смисъла на чл. 149, ал. 5 ЗППЦК. Последната разпоредба възпрепятства упражняването на правото на глас в общото събрание на публично дружество, до публикуването на търгово предложение по чл. 154 ЗППЦК, съответно до прехвърлянето на акциите, на лицата, визирани от чл. 149, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 ЗППЦК - придобили пряко, чрез свързани лица или непряко, повече от 50 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество или съответно повече от 2/3 от гласовете в общото събрание на такова дружество. Административният орган счита, че след като лицето е придобило над 90 % от акциите на публичното дружество, то е осъществило съставите на чл. 149, ал. 1 и ал. 6 ЗППЦК, а оттам и спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, когато установи, че поднадзорни лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на поднадзорни лица, както и лица, притежаващи 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание на поднадзорни лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията, съответно заместник-председателят, може да ги задължи да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, в определен от нея срок. Предвид това, установените по делото факти /по които не се спори между страните/ и очертаната компетентност на заместник-председателя на КФН във връзка с възложената му регулаторна функция, преценката на законосъобразността на оспорения акт се свежда до отговор на въпроса дали с горепосочените свои действия, лицето е нарушило разпоредби на ЗППЦК, респективно налице ли е в случая нарушение, предпоставящо налагането на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК. В тази връзка решаващият състав взе предвид нормите на раздел II ЗППЦК, уреждащ института на търгово предлагане като начин за придобиване на акции на публично дружество. С оглед въведените от законодателя условия и ред за търгови предлагания, могат да бъдат различени няколко отделни хипотези, преследващи различни цели. Чл. 149, ал. 1 /във връзка с ал. 2/ ЗППЦК урежда случаите, в които лице придобие пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. 2 от с. з., повече от 50% от гласовете в общото събрание на публично дружество, в които то е длъжно да отправи предложение към останалите акционери с право на глас за закупуване на техните акции и/или за замяната им с акции, които ще бъдат издадени от предложителя с тази цел. Вторият случай е аналогичен, като предложението се отправя от лице, придобило повече от 2/3 от гласовете в общото събрание на публично дружество - чл. 149, ал. 6 ЗППЦК. Третата хипотеза е осъществена когато лице, притежаващо пряко, чрез свързани лица или непряко повече от половината от гласовете в общото събрание, придобие в рамките на една година повече от 3 % от общия брой акции с право на глас /чл. 149, ал. 8 ЗППЦК/. Четвъртият и петият случай на търгово предлагане са уредени от чл. 149а, ал. 1 и чл. 149б, ал. 1 ЗППЦК. При тях лице, придобило пряко, чрез свързани лица или непряко повече от 90 % от гласовете в общо събрание има правото да регистрира търгово предложение за закупуване на акциите на останалите акционери, съответно - лице, което притежава най-малко 5% от гласовете в общото събрание и иска да придобие пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. 2 ЗППЦК, повече от 1/3 от гласовете в общото събрание, може да публикува търгово предложение за закупуване или за замяна на акции към всички акционери с право на глас след предварително утвърждаване на проект за търгово предложение от комисията. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че в хипотезите, уредени от чл. 149, ал. 1 /вр. ал. 2/, ал. 6 и ал. 8 ЗППЦК възниква императивно установено задължение за отправяне на търгово предложение, целящо защита на интересите на миноритарните акционери, докато в случаите по чл. 149а, ал. 1 и чл. 149б, ал. 1 ЗППЦК отправянето на търгово предложение с оглед интересите на дружеството, е уредено като възможност и няма задължителен характер. В подкрепа на извода за доброволния характер на търговото предлагане по чл. 149а, ал. 1 ЗППЦК е и текстът на чл. 149а, ал. 5 ЗППЦК, според който до публикуването на търгово предложение, както и 14 дни след крайния му срок, лицето по ал. 1 е длъжно при поискване да закупи акциите на всеки акционер. Правилото сочи начина, по който законодателят в последната хипотеза е осигурил защита на миноритарните акционери, предоставяйки им възможност за изход от направената от тях инвестиция с цел избягване на евентуални неблагоприятни по отношение на тях резултати от придобитото от един акционер, значително участие. Не намира правно основание схващането, застъпено от административния орган в мотивите на оспореното решение, че установеното от фактическа страна сочи на извършено от Андрей Тенев нарушение по смисъла на чл. 149, ал. 5 вр. чл. 149, ал. 1 и ал. 6 ЗППЦК, с оглед разпоредбата на чл. 149а, ал. 3 ЗППЦК. В приложимата й редакция след изм. по ДВ бр. 52/2007 г., последната норма визира задължение за отправяне на търгово предложение по чл. 149, ал. 1 и ал. 6 ЗППЦК и в случаите, в които лице, придобило повече от 50 на сто и повече от 2/3 от гласовете в общото събрание на публичното дружество, в 14-дневния срок е придобило пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. 2 ЗППЦК, повече от 90 на сто от гласовете в общото събрание. Разпоредбата съдържа изрично отбелязване, че в посочените случаи лицето изпълнява задължението си по чл. 149, ал. 1 и ал. 6 ЗППЦК, респективно - има възможността да упражни правото си по чл. 149а, ал. 1 ЗППЦК, като регистрира едно търгово предложение, но е неприложима към процесната хипотеза на еднократно придобиване на брой акции, надхвърлящи 90 % от капитала на дружеството, тъй като урежда случаите на прехвърлен праг по чл. 149, ал. 1, респективно на този по чл. 149, ал. 6 ЗППЦК, и едва след това - в резултат последващо придобиване на акции в 14-дневния срок, прехвърляне на прага по чл. 149а, ал. 1 ЗППЦК от над 90 на сто от гласовете в общо събрание. В процесното решение, некоректно е възпроизведен текста на чл. 149а, ал. 3 ЗППЦК, като наред с "в 14-дневния срок" е добавено "или едновременно с това". Доколкото в цитирания от заместник-председателя на КФН смисъл е разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 13/22.12.2003 г. за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции, приета на основание чл. 157д ЗППЦК, следва да се отбележи, че в тази своя част подзаконовият нормативен акт противоречи на актуалната редакция на чл. 149а, ал. 3 ЗППЦК и поради това не следва да бъде прилаган съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /в действащата редакция по ДВ, бр. 46/2007 г./. Мажоритарният акционер Андрей Иванов Тенев е придобил наведнъж брой акции, представляващи над 90 % от капитала на "Наш дом - България" АД - Холдинг, поради което съдът приема, че в случая е осъществена хипотезата именно на чл. 149а, ал. 1 ЗППЦК, а оттам и че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 149, ал. 1 и ал. 6 от същия закон, уреждащи правните последици при фактически състави, различни от установения по делото. Следователно, незаконосъобразно административният орган е приел за приложимо в случая ограничението на чл. 149, ал. 5 ЗППЦК, а оттам и че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК. Оспорената в настоящото производство принудителна административна мярка е наложена без да е налице някоя от хипотезите, визирани от чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. По изложените съображения съдът приема, че обжалвания акт влиза в противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Неправилно в случая са счетени за приложими чл. 149, ал. 1, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 ЗППЦК, наместо относимия чл. 149а, ал. 1 ЗППЦК. Констатираните пороци на решението по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК налагат отмяната му като незаконосъобразно. С оглед изхода от спора, основателно е предявеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски. Поради това КФН следва да бъде осъдена да му заплати такива в размер общо от 210 лв, установен по представените по делото бордеро за заплатена държавна такса и договор за правна защита и съдействие.