Определение № 247 от 01.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. Д. и С. Д. В. против определение № 131 от 13.01.2010г. по гр.д. № 507 по описа за 2009г.на Варненски окръжен съд, с което е възстановен срока за обжалване на въззивното решение № 1195/11.08.2009г. постановено по същото дело. Навеждат оплакване за неправилност на определението поради нарушение на процесуалните правила – чл. 64, ал.2 от ГПК предвид начина, по който съдът е тълкувал понятието “особени непредвидени обстоятелства”. Ответниците по касация Е. Й. Г., П. Й. Н., Д. А. П., Х. А. Х., Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П., Ф. Х. Т., И. Х. Г., К. Х. Д. оспорват частната жалба, като излагат съображения за неоснователност, тъй като ако е била допусната грешка при изписване на датата, тя е следвало да се поправи веднага, а обясненията на призовкаря относно това, че е допуснал грешка са неубедителни. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, насочена е против определение, за което е предвидена изрично възможността за обжалването му, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел за установено въз основа на обясненията на призовкаря на Административен съд – Варна А. К., че е допуснала грешка при изписване датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението като е записала 02.09.2009г. вместо правилното 04.09.2009г. и това представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК. Определението е неправилно. Понятието “особено непредвидено обстоятелство” е тълкувано от съдебната практика като такава причина от обективен, или субективен характер, но не зависеща от адресата на съобщението, която той не е могъл да отстрани при добросъвестно водене на процеса. Действително допуснатата грешка не е поправена относно датата от призовкаря върху призовката в момента на връчването й. Нанесена е поправка единствено по отношение на месеца, но той не е спорен. До колкото призовкаря е длъжностно лице и е свидетелствувал за обстоятелства, които сочат на нарушение на служебните му задължения, съдът обосновано е приел, че обясненията му са верни. При отчитане на датата, на която длъжностното лице сочи, че е връчил призовката – 04.09.2009г., не е налице пропускане на срока. Касационната жалба, подадена по пощата с изходящо клеймо от 05.10.2009г. /понеделник/ е в едномесечния срок, съгласно чл. 62, ал.2 от ГПК. Поради това обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на възивния съд за администриране на касационната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение