Определение № 4171 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. С определение № 4 от 02.01.2024 г., постановено по адм. д. № 971/2023 г. Административен съд - Варна е оставил без уважение молбата на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за изменение на Определение № 1843 от 27.06.2023 г. по адм.д. № 971/2023 г. на Административен съд – Варна, в частта му за разноските. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител гл. юрк. Хаджиев. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Варна е неправилно като постановено в противоречие със закона. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени съдебния акт и вместо него да постанови друг такъв, с който да бъде уважено искането за изменение на определението в частта на присъдените разноски. Ответният по жалбата – Г. Добруджанска, чрез адв. К. Димитров от АК-Варна, взима становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. Съдебният акт на Административен съд – Варна е постановен след постановяване на Определение № 8983 от 27.09.2023 г. по адм.д. № 8944/2023 г. на ВАС, с което частната жалбата на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна против Определение № 1843 от 27.06.2023 г. по адм.д. № 971/2023 г. на Административен съд – Варна е изпратена по компетентност на Административен съд – Варна за разглеждането й като искане по чл. 248 ГПК. С оспореното определение Административен съд – Варна е оставил без уважение молбата на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за изменение на Определение № 1843 от 27.06.2023 г. по адм.д. № 971/2023 г. на Административен съд – Варна, в частта му за разноските. Изложени са мотиви, че с поведението си директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е дал повод за подаване на жалбата от Г. Добруджанска, респ. за образуване на съдебното производство. Определението е правилно. Отговорността за разноски в производството по оспорване на административни актове пред съда е уредена в чл. 143 АПК. Според ал. първа от същия, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, а според ал. 3, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че отговорността за разноските в съдебното административно производство е материална последица от неговото развитие, която е уредена в процесуалния закон – АПК. Когато административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен от съда, разноските на адресата се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато производството по делото се прекрати, жалбоподателят също има право на разноски, включително и при отпаднал правен интерес в хода на делото, предвид поведението на органа, станало по-рано причина за завеждането му. В случай на отхвърляне на жалбата, разноските се възлагат на жалбоподателя в полза на издателя на акта. В конкретния случай Г. Добруджанска е сезирала административния орган с искане за издаване на АПВ на 13.03.2023 г. Процесният АПВ е издаден в срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК - на 23.03.2023 г., а жалбата е подадена по електронен път на 28.04.2023 г. Безспорно е, че писмото, обективиращо покана до пълномощника на лицето за получаване на АПВ, е получено от адресата на 18.05.2023 г., т.е. след подаване на жалбата и образуване на делото пред Административен съд – Варна. Не се спори, че по административната преписка липсват доказателства, установяващи узнаване на оспорващата за съставяне на АПВ преди подаване на жалбата. Правилно Административен съд – Варна е приел, че повече от месец след издаване на АПВ административният орган не е предприел никакви действия за уведомяване на адресата, което пасивно поведение на ответника е станало причина за образуване на съдебното производство. По тази причина и направените разноски от Г. Добруджанска за образуване на делото правилно са присъдени на ответника, поради което и в съответствие с чл. 248, ал. 2 ГПК, вр. чл. 143, ал. 3 АПК, вр. § 1 ДОПК частната жалба на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е оставена без уважение. Основните твърдения на частния жалбоподател за неправилност на постановеното определение са основани на неправилно приложение на материалния закон, като се правят се оплаквания, че ответник по делото следва да бъде кмета на Община Варна. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Предметът на правния спор е очертан от Определение № 8983 от 27.09.2023 г. по адм.д. № 8944/2023 г. на ВАС, с което частната жалбата на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна против Определение № 1843 от 27.06.2023 г. по адм.д. № 971/2023 г. на Административен съд – Варна е изпратена по компетентност на Административен съд – Варна за разглеждането й като искане по чл. 248 ГПК. Решаващият съд е изпълнил изцяло указанията на горната инстанция, съобразявайки се с възприетото съдържание на молбата на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, която обективира искане за изменение на постановеното по делото определение за прекратяване на производството, в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение