Определение № 48 от 07.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. П. от[населено място] срещу въззивно решение № 655 от 21.05.10г., постановено по гр.д.№ 345/10г. на Варненския окръжен съд, VІІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 186 от 19.01.10 г. по гр.д.№ 2775/09г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. И. П. срещу [община] иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 1, 5 дка, с № 58445.117.507 по кадастралната карта на[населено място], м. “Трите гьолчета” по давност за периода м.април 1998г. – м.март 2009г. При проверка допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира, че данъчната оценка на процесния имот е 308 лв., какъвто е и размерът на цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК (този размер е посочен и от ищеца с молба от 15.05.09г.). От това следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд, постановено по установителен иск за собственост с обжалваем интерес до 1000 лв., което според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК (ред.ДВ, бр.59/07г.) не подлежи на касационен контрол, т.е. производството по такива спорове е двуинстанционно. С оглед изложеното подадената от П. И. П. касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.