Решение № 12780 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2020 г.

Решение № 12780 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу решение № 2224/20.12.2019 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 1055/2019 година, с което е отменено негово Решение № РД-220/17.04.2019 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи като неправилни изводите на съда за липса в оспорения административен акт на материалноправна обосновка на наложената на "Шато" ЕООД финансова корекция. Установеното нарушение се изразявало в това, че бенефициерът "Шато" ЕООД не бил предоставил в указания срок изисканите от управляващия орган по Оперативна програма за развитие на сектор рибарство (ОПРСР) документи, необходими за извършване на мониторинг в рамките на сроковете по чл. 56 от Регламент № 1198/2006 година за Европейския фонд за рибарство (Регламент № 1198/2006 година), чл. 40, ал. 1 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2. 1. "Производствени инвестиции в аквакултурата" по Приоритетна ос № 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. (издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 35 от 8.05.2012 г., в сила от 8.05.2012 г., изм., бр. 44 от 12.06.2012 г., в сила от 12.06.2012 г., доп., бр. 12 от 11.02.2014 г., в сила от 11.02.2014 г., изм. и доп., бр. 60 от 7.08.2015 г., в сила от 7.08.2015 г., наричана по-долу Наредба № 6/2012 година) и чл. 14, ал. 4 от Договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 49/20.01.2012 година. В Решение № РД-220/17.04.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури били посочени правните основания за определяне на финансова корекция, а именно: - чл. 46 и чл. 41 във връзка с чл. 42, ал. 1 от Наредба № 6/03.05.2012 година, регламентиращи правомощията на управляващия орган да осъществява последващ контрол върху целевото разходване на безвъзмездната финансова помощ по програмата; - чл. 27, ал. 1 и чл. 11 във връзка с чл. 14, ал. 4, т. 10, чл. 14, ал. 5 и чл. 35 от Договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 49/20.01.2012 година. В чл. 29 от същия договор било посочено, че при неизпълнение от страна на бенефициера на задължение по този договор, той връщал предоставената му безвъзмездна финансова помощ; - чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 10, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 3, б. "р" и чл. 96 от Регламент 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 година, които синхронизирали европейското и националното законодателство в областта на основанията за определяне на санкции на ползватели на безвъзмездна финансова помощ, при допускане на определени нарушения. Регламент № 1198/2006 на Съвета давал дефиниция на понятието "нередност", като разглежданото нарушение изцяло попадало в рамките на понятието. С писмо изх. № 2600-3448/07.02.2019 година бенефициерът бил уведомен за откритото производство по определяне на финансова корекция. Същото било в изпълнение на задължението на органа по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Като приема, че с така представеното изложение оборва изводите на съда за липса на материалноправна предпоставка за издаване на обжалвания акт, касаторът прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба, "Шато" ЕООД, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. пред Административен съд гр. Б. е образувано по жалба на "Шато" ЕООД срещу Решение № РД-220/17.04.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че с решението на дружеството се налага финансова корекция в размер на 80 358, 90 лева, без органът да посочи материалноправна обосновка за определянето й. В тази насока съдът приема волята на административия орган за немотивирана. Последният не посочил нито правно основание за определянето на финансовата корекция, нито материалноправна обосновка за размера на същата. Съдът приема и неприложимост на ТР № 16/1975 година на ОСГК на ВС на РБ, предвид липсата на друг акт в административната преписка, който да съдържа мотиви и обосновка за така определения размер финансова корекция. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и като съобрази възраженията на касатора, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – неправилно. Страните не спорят, че "Шато" ЕООД е бенефициер по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 49/20.01.2012 година (л. 37 по делото на Административен съд гр. Б.) по мярка 2. 1. "Производствени инвестиции в аквакултурата" по Приоритетна ос № 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. Чл. 11 от сочения договор във връзка с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ регламентира правомощието на управляващия орган по програмата (изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури), да осъществява контрол върху целевото използване на инвестицията, включително съгласно чл. 11, ал. 2, т. 3 от договора да изисква от ползвателя документи, сведения, справки. Страните не спорят, а в обжалвания административен акт е изписана справка по дати, видно от която между ръководителя на управляващия орган по програмата и дружеството – бенефициер се е осъществила кореспонденция, в резултат на която органът е заключил, че бенефициерът отказва да предостави информация, относима към мониторинга по изпълнение на ПП за 2017 година. С писмо изх. № 2600-3448/07.02.2019 година бенефициерът е уведомен за открито производство по определяне на финансова корекция. С обжалваното пред АС гр. Б. Решение № РД-220/17.04.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури на "Шато" ЕООД е определена финансова корекция в размер на 80 358, 90 лева. Според текста на решението, в рамките на 5 години от сключване на ДБФП с дата 20.02.2012 година, ръководителят на управляващия орган има правомощие да упражнява контрол и мониторинг върху дейността на бенефициера, като периодът на мониторинг върху договора бил 20.02.2012 година – 19.01.2017 година. За да се извърши проверката за периода 01.01.2017 година – 19.02.2017 година следвало да е приключила финансовата счетоводна година и тогава да се анализират резултатите от производството по представени от бенефициера счетоводни документи. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/2012 година бенефициерът в срок от пет години от сключване на договора следвало да използва придобитите по проекта активи по предназначение, като непълното използване на същите по предназначение сочело на нарушение на чл. 56 от Регламент № 1198/2006 година. Задълженията на бенефициера да предоставя на РУО поискана информация във връзка с предмета на проекта били регламентирани и в чл. 42, ал. 1 от Наредба № 6/2012 година, като контролът по предоставяне на тази информация се извършвал в срока по чл. 40, ал. 1 от наредбата. Според органа, отказвайки да изпълни задълженията си по предоставяне на сочената информация във връзка с мониторинга за 2017 година, бенефициерът грубо нарушил сочените по-горе разпоредби, като нарушаването им представлявало основание за определяне на финансова корекция. Изписаното от органа правно основание за определяне на финансова корекция е чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 42, ал. 1 от Наредба № 6/03.05.2012 година, във връзка с чл. 14, ал. 4, т. 10, чл. 14, ал. 5 и чл. 35, чл. 11 и чл. 36 от ДБФП № 49/20.01.2012 година. Процентният показател корекция от 10% върху стойността на преизчислената БФП по ДБФП № 49/20.01.2012 година към момента на установяване на нарушението е определен при прилагане на Методика за определяне на финансови корекции по проекти, финансирани от ОПРСР. При изчисляване на размера, органът е съобразил определените до този момент на бенефициера финансови корекции, като е извадил размера им от размера на предоставеното БФП. Предвид така проследената правна обстановка, изписана от ръководителя на управляващия орган в оспорения акт, настоящият състав на седмо отделение не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на материалноправна обосновка на наложената финансова корекция, както и за липса на обосновка за определяне на размера на корекцията. Напротив, актът на РУО по програмата е мотивиран, като съдържа материалноправната норма на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 42, ал. 1 и чл. 41 от Наредба № 6/03.05.2012 година, във връзка с чл. 14, ал. 4, т. 10, чл. 14, ал. 5 и чл. 35, чл. 11 и чл. 36 от ДБФП № 49/20.01.2012 година, на основание на които органът е издал акта за определяне на финансова корекция, както и препращане към Методиката за определяне на финансови корекции по проекти, финансирани от ОПРСР, на основание на която е определен процентът корекция. Дали изписана фактическа обстановка във връзка с констатираното от органа нарушение (ако същото е осъществено) има характер на нередност по смисъла на Регламент № 1198/2006 на Съвета, дали същата представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, както и дали Методиката за определяне на финансови корекции по проекти, финансирани от ОПРСР, е относим и приложим акт, на основание на който на бенефициера може да се определи корекция в сочения размер, е въпрос по същество на спора, който не е изяснен от първоинстанционния съд. Разглеждането на поставените от касационната инстанция въпроси са относими към спора за законосъобразност на обжалвания административен акт, издаден на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Тъй като контролът за законосъобразността на административия акт не е осъществен от първоинстанционния съд съгласно изискванията по чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146 от същия нормативен акт, поставянето на посочените въпроси за първи път пред касационната инстанция ще наруши правото на защита на страните по делото с оглед нормативното регламентиране на съдебния административен контрол на две съдебни инстанции. Гореизложеното налага отмяна на оспорения съдебен акт като неправилен и връщане на делото за ново разглеждане на друг съдебен състав на АС гр. Б.. При новото разглеждане на спора по същество, административният съд следва да формира изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт като установи: 1. Извършено ли е вмененото на бенефициера по ДБФП нарушение на чл. 42, ал. 1 и чл. 41 от Наредба № 6/03.05.2012 година, във връзка с чл. 14, ал. 4, т. 10, чл. 14, ал. 5 и чл. 35, чл. 11 и чл. 36 от ДБФП № 49/20.01.2012 година, изразяващо се в непредоставяне на информация на РУО по програмата, относима за мониторинга за изпълнение на ПП за 2017 година (като съдът анализира и възражението на бенефициера за липса на задължение към датата на поискване на информацията); 2. Представлява ли същото нарушение нередност съгласно дефиницията по чл. 3, б. "р" от Регламент № 1198/2006 година по приложената от органа квалификация на чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ; 3. При определяне на размера на финансовата корекция органът правилно ли е приложим Методиката за определяне на финансови корекции по проекти, финансирани от ОПРСР. Какъв е характерът на последната? Как се определя основата, върху която се налага процентния показател корекция? Каква е разликата между нередността, съгласно дефиницията на чл. 3, б. "р" от Регламент 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 година, за която се определя финансова корекция като административна мярка и неизпълнението на условията по чл. 40 - 44 от Наредба № 6/2012 година, при осъществяване на което в чл. 46 от същата наредба е предвидено, че получената по реда на тази наредба безвъзмездна финансова помощ се обявява за изискуема от изпълнителния директор на ИАРА или от изпълнителния директор на ДФЗ - РА и се открива процедура по възстановяване на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ. По претенциите на страните за разноски, ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото в оглед изхода му. Воден от гореизложеното, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2224/20.12.2019 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 1055/2019 година. ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд гр. Б. за ново разглеждане при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. Решението не подлежи на обжалване.