Определение № 1047 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 194/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], седалище [населено място], представлявано от управителя Л. Н. Д. чрез адв. Д. С. Д. от АК – Р. срещу въззивно решение № 783/26.10.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 358/2010 г. в частта по иска с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, лихвата върху присъдената сума и разноските. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещните страни С. К. и В. К. чрез адв. М. Х. от АК – София са отворили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е осъдил [фирма] да плати на С. и В. К. 27 061,31 евро – дадени по развален договор, като е отхвърлил претенцията по чл. 92 ЗЗД за сумата от 1624 евро, ведно със законната лихва. Съдът е приел, че между страните е сключен предварителен договор, по силата на който търговското дружество се е задължило да построи жилищен имот и да прехвърли правото на собственост върху него на К. най-късно до 01.07.2007 г., а купувачите се задължили да платят цената на три вноски. Прието, е че договорът е едностранно развален от купувачите поради виновно неизпълнение от страна на строителя – обещател по предварителния договор. Изложени са съображения, че не е налице забава от страна на С. и В. К. при плащане втората вноска. Според договора, тя се дължи не по-късно от 14 работни дни от завършване на основите на сградата, в която ще бъде изграден апартамента. Купувачите не са били уведомени, че още към датата на подписване на договора този факт е бил настъпили и на практика е следвало да платят наведнъж двете суми. Обстоятелството, че пълномощникът им по сделката [фирма] е имал подобна информация по повод трайни търговски отношения със строителя-обещател още от преди сключване на договора, не може да ангажира упълномощителите. Съдът е направил заключение, че след разваляне на сделката, всяка от страните дължи връщане на даденото по нея, поради което е осъдил търговеца да възстанови сумите, получени от С. и В. К.. Отхвърлил е иска за неустойка за забавено изпълнение, в която част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въпросът дали съдът следва да обоснове изрично в мотивите си границите на представителната власт, когато приеме, че пълномощникът е действал извън нея, въпреки наличие на упълномощителна сделка, е некоректно зададен, а и разглеждането му не се налага с оглед точното приложение на закона. Важното е дали релевантното за спора определено действие от името и за сметка на упълномощителя е извършено при наличие на надлежно упълномощаване. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно за релевантния факт и въпрос на конкретна фактология и доводи и възражения на страните е как точно ще се обоснове. Важното е да са спазени изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. В случая е така, а евентуалното несъгласие на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е достатъчно, за да обуслови допускане на касационно обжалване. Вторият повдигнат въпрос е също некоректно поставен – Когато уговореното плащане на цената поетапно се изпълнява единствено чрез представител, последният трябва ли да бъде уведомяван за падежа и това задължава ли пълномощникът. В случая, не е установено от съда, че съгласно договора единствено представителят следва да плаща цената. Освен товаq въпросът се разминава с приетото от съда – представителят [фирма] е уведомен, че основите на сградата са завършени не в качеството му на пълномощник на С. и В. К. и много преди упълномощителната сделка за представителство по договора от 07.11.2006 г.. В него пък, страните са се уговорили, че цената се плаща на три вноски – само първата при подписване на договора, а втората след настъпване на определен факт, т.е. в един по-късен момент. Освен всичко изложено, сам касаторът поддържа, че договорът е развален, а в този случай разместването на благата е на отпаднало основание и всяка от страните дължи връщане на полученото по развалената сделка. Следователно, резултата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, разрешен с атакуваното решение, няма да се промени от това по чия вина е развален договора. Искът за неустойка на К. е отхвърлен, а [фирма] от своя страна е поискало неустойка под формата на възражение за прихващане, но изрично и само по иска на ищците с правно основание чл. 92 ЗЗД, не и по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът