Определение № 1301 от 01.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 744/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Ц. против въззивно решение № 989 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 725/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1831 от 23.04.2010 г. по гр. дело № 10261/2009 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетения за имуществени вреди - претърпени загуби от парични средства по сметки на [фирма] в размер на 174872 лв. и 62515 щ. д. и по сметки на едноличен търговец с фирма „А.-А. Ц.” в размер на 268243 лв. и 240 000 щ. д., както и пропуснати ползи от доходи от търговска дейност като съдружник на [фирма] в размер на 569248 щ. д. и като едноличен търговец с фирма „А.-А. Ц.” в размер на 138207 лв. и 856972 щ. д. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за пряката причинно-следствена връзка при наличието на поредица от събития, които съвокупно или осъществени в определена последователност са причинили вреда. Поддържа, че с обжалваното решение въпросът е разрешен в противоречие с решение по гр. дело № 377/92 г. на ВС; решение по гр. дело № 2023/95 г. на ВС и решение по гр. дело № 1336/91 г. на ВС, които представя - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът Прокуратура на Република България не е представил писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в изложението материалноправен въпрос касае съществото на спора, тъй като установяването на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претендираната вреда, в случая от имуществен характер, винаги е свързано с конкретна фактическа обстановка, която за всеки отделен случай е различна. Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика установена с ТР № 3/22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 11, според която обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Още по-малко изводите на съда за неоснователност на претенциите влизат в противоречие с представената съдебна практика, която урежда случаи различни от процесния - обезщетение за имуществена вреда от невалиден завещателен акт по гр. дело № 377/92 г. на ВС; отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ по гр. дело № 2023/95 г. на ВС и гр. дело № 1336/91 г. на ВС. Предвид изложеното не е установено основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.