Определение № 4029 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Варна против определение № 523 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1911/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на разноски. Ответникът – П. Тотев, в писмено становище, изразява становище за недопустимост на частната жалба и в условие на евентуалност за нейната неоснователност. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. С обжалваното определение № 523 от 16.01.2024 г. Административен съд гр. Варна осъжда Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на П. Тотев сумата 1260 лв., представляваща направени по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че с частната жалба по същество е направено искане за изменение на постановеното по делото определение в частта му за разноските. В случая с обжалваното определение се присъждат разноски на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Неправилно съдът приема, че производството е по реда на чл. 143 АПК. Нормата е материалноправна, а не процесуална и регламентира хипотезите при които се дължат разноски на страните. Процесуалната норма за допълване или изменение на постановения по делото съдебен акт е чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Недопустимо в обжалваното определение съдът излага съображения по съществото на спора, след като производство по делото е прекратено с влязло в сила определение. Наведените в жалбата доводи във връзка с формулираното искане по същността си сочат на сезиране на съда с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт по смисъла на чл. 248 ГПК. Касационната инстанция не е компетентна да се произнесе по така направеното искане, по което следва да се произнесе първоинстанционния съд, постановил обжалваното определение, чието изменение всъщност се претендира. Дали искането за изменение на определението за присъждане на разноски е редовно и допустимо следва да се прецени от първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,