Определение № 11 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6918/2014 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителните директори Х. и Д., чрез процесуалния представител адвокат Ч. против определение от 16.07.2014г. по гр.д.№ 593 по описа за 2013г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата с правно основание чл.253 от ГПК за отмяна на определение от 28.01.2014г. по гр.д.№ 593/13г., с което е обезсилено разпореждане от 10.05.2013г. по ч.гр.д.№ 1338/12г. на Районен съд Дупница за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълните лен лист срещу [фирма], искането на [фирма] [населено място] за допускане на незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е оставено без разглеждане и е обезсилен издадения изпълнителния лист от 10.05.2012г. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато със задължителни указания депозираната от [фирма] частна жалба срещу разпореждане от 10.05.2013г. да бъде връчена на [фирма] или алтернативно да върне депозираната жалва за коректно администриране. Изложените съображения са за неправилност на постановения акт поради невръчване на препис от подадената от противната страна частна жалба и несъобразяване на разпоредбата на чл.636 ал.6 т.3 от ТЗ, позволяваща индивидуално принудително изпълнение при стартирана процедура по универсално. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от [фирма], с който се оспорва нейната допустимост /предвид факта, че в определението е посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС/ и нейната основателност, като счита че няма основание за изменение на постановения съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното: [фирма] е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу [фирма] въз основа на договор за банков кредит № BL 12006 от 12.02.2008г. Образувано е ч.гр.д. № 1338/12г.на Д. и такава заповед е издадена, а въз основа на нея и изпълнителен лист.Тези действия са предприети след като с решение от 6.06.2011г.по т.д.№ 32/11г.на КОС е открито производство по несъстоятелност на [фирма], където вземанията на [фирма] /включително и процесното/ са приети от синдика. Като е констатирал това обстоятелство, въззивният съд е счел за недопустимо провеждане на индивидуално принудително изпълнение при стартирана процедура по универсално такова, поради което е обезсилил разпореждането на РС Дупница за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, оставил е без разглеждане искането и е обезсилил издадения изпълнителния лист от 10.05.2012г. с постановено въззивно определение от 28.01.2014г. Последвало е искане от [фирма] с правно основание чл.253 от ГПК за отмяна на така постановеното определение от 28.01.2014г., което съдът е оставил без разглеждане с аргумента, че постановеният акт не е сред категорията определения, визирани в чл.253. Определенията, постановени във връзка с издаване на заповед за незабавно изпълнение се ползват със стабилитет / не са по движение на делото/ и не могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените доводи. Следва да се добави, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.253 от ГПК. Съгласно цитираната норма съдът може да изменя или отменя свои определения само поради изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск и когато те не слагат край на делото. В случая жалбоподателят не се позовава нито на настъпило изменение на обстоятелствата, нито на допуснати грешка или пропуск. Освен това постановеното определение от 28.01.2014г./чиято отмяна се иска/ е окончателно съгласно приетото в т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014г.по т.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е въззивно определение, постановено в заповедно производство и като такова не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение