Определение № 6277 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2024 г.

Производството e по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. А. П., чрез процесуалния представител адв. Лалова, срещу определение № 3098 от 14.03.2024 г. на тричленен състав на Върховен административен съд /ВАС/, седмо отделение, постановено по адм. дело № 12077/2023 г. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се оспореното определение да бъде отменено и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение № 3098 от 14.03.2024 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 12077/2023 г., е оставено без разглеждане искането на Г. П. за допълване на определение № 12986 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. дело № 12077/2023 г. в частта за разноските, като процесуално недопустимо и е прекратено производството по искането. Прието е от тричленния състав на ВАС, доколкото съдебното решение, чието допълване се иска, е постановено на 21.12.2023 г., че подаденото искане на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, по пощата на 16.02.2024 г. се явява просрочено. Така постановеното определението е правилно. Преценявайки представените по делото доказателства, тричленния състав на ВАС е достигнал до правилния извод, че искането е просрочено, поради което е процесуално недопустимо. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, тъй като определението, на което се иска допълване в частта относно разноските, е необжалваемо, то е приложим едномесечният срок за подаване на искането. Доколкото определението, чието допълване се иска, е постановено на 21.12.2023 г. едномесечният преклузивен срок изтича на 21.01.2024 г, а самото искане е депозирано в съда по пощата на 16.02.2024 г, следователно е подадено след изтичането на срока, както е приел и тричленният състав на ВАС. В тази връзка следва да се има предвид, че правилно съдът приема за валидно поставеното върху плика пощенско клеймо от 16.02.2024 г., тъй като същото е четливо и изхожда от пощенска станция „София“. От друга страна частният жалбоподател не ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението си, че жалбата е подадена по пощата на 19.01.2024 г., а не на 16.02.2024 г. – сочена като дата на получаване на писмото от адресата, включително и чрез представяне на фискален бон за заплащане на пощенската услуга. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е постановено при липса на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия