Определение № 3613 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалва се решение № 260016/05.01.2023 г. по гр.д. №1722/2021 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 20278893/17.12.2020 г. по гр.д. № 80034/2018 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, по иска на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. С. Д., предвиден в чл. 422 ГПК, е установил съществуването на вземанията по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65630/2018 г. на Софийски районен съд до размер на сумите 5 506.67 лв. – цена на доставена енергия в един топлоснабден имот в [населено място] в периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 11.10.2018 г., 265.84 лв. – законни лихви върху тази главница в периода 01.10.2016 г. – 02.10.2018 г. и 57.40 лв. – цена на услугата дялово разпределение в периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. Решението се обжалва от В. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материално-правни въпроси: 1. Липсата на договорни отношения между страните задължава ли ответникът да заплаща претендираното от ищеца количество топлинна енергия (ТЕ)? 2. Доставената и консумирана ТЕ, изчислена по служебен път, реално консумирана ТЕ ли е при липса на договор за топлинна енергия? 3. Липсата на договор за дялово разпределение задължава ли ответникът да заплаща предвиденото от ищеца количество ТЕ, изчислена по служебен път чрез метод с извлечение от сметки без главен отчет на уредите за дялово разпределение и документи за отчет на измервателните уреди в сградата на етажната собственост? и 4. Количеството ТЕ, доставено от несертифицирана абонатна станция, неотговаряща на стандартите за контрол на качеството, влияе ли на показателите за отдадената ТЕ? Касаторът твърди, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и счита, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по делата за доставка на енергия за битови нужди в сгради в режим на етажна собственост и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, доколкото въззивният съд е уважил иска частично, въпреки че по делото липсват доказателства за сключен договор с ответника, и е необосновано, доколкото въззивният съд е определил размера на вземането за цена по метод, който не е базиран на доставеното количество топлинна енергия в имота и по отчет на несертифицирана абонатна станция – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото. От ответниците по касация „Топлофикация София“ЕАД и помагача му „Техем Сървисис“ ЕООД не са постъпили отговори на жалбата. От фактическа страна въззивният съд е приел, че: 1) в релевантния период ответникът В. Д. (сега касатор) е съсобственик на имота; 2) имотът се намира в сграда - етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа; 3) съгласно решения на Общото събрание, сградата е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца и в имотите в нея са монтирани разпределители на топлинна енергия с дистанционно отчитане от типа F; 4) ответникът не е осигурил достъп до своя имот, поради което в него няма монтирани разпределители; 5) сумата 5 506.67 лв. е цената, определена на база максимални разходи за всяко отоплително тяло и максимални разходи за битово горещо водоснабдяване в имота и 7) ответникът не я е платил. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че ответникът не е в договорни отношения с ищеца. Мотивирал се е с това, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е възникнало от това, че ответникът е собственик на имот в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца, поради което ответникът е „битов клиент“ в смисъла по § 1, т. 2а ДР от ЗЕ. Той дължи цената на основание сключения договор за присъединяване с решението на общото събрание и публично известните общи условия от 2014 г. във вестник „19 минути“ и тези от 2016 г. във вестник „Монитор“. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението, че количеството на доставената в имота топлинна енергия определя размера на спорното вземане. Определил го е съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отменена, но действала в релевантния период) – на база максималните разходи за всяко отоплително тяло и максималните разходи за битово горещо водоснабдяване в имота. Мотивирал се е с това, че поради непредоставения достъп в имота не са били монтирани разпределителите за дистанционно отчитане, въпреки решението на общото събрание, и с това, че цената, до която искът е основателен, съответства на нормативните изисквания. Добавил е, че са точни измерванията в абонатна станция, обслужваща сградата, а събраните доказателства чрез заключението на повторната техническа експертиза опровергават твърденията на ответника да е нямала необходимата мощност, за да подаде отчетените количества топлоенергия. Мотивите, с които въззивният съд е обосновал възникналото между страните правоотношение съответстват на нормативното тълкуване с т. 1 ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. ОСГТК на ВКС. Според дадените разяснения, за право отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с §1 от ДР на Закона за защита на потребителите. С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя. Законодателното решение съответства с уредбата на отношенията в топлоенергетиката, защото чл. 133 ал. 2 ЗЕ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. В сегашната си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133 ал. 2ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153 ал. 2 ЗЕ). При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, а собственикът, респ. съсобственикът на имот в сградата не може да откаже плащане на цената за доставената топлоенергия с възражението, че с него не е сключван договор. Правоотношението се регулира и от публично известните общи условия, действащи в релевантния период. Следователно първите три повдигнати въпроса обуславят решението в смисъла на общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но начинът по който въззивният съд им е отговорил, съответства на извършеното нормативно тълкуване от ОСГК. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт и изключва сочените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По последния повдигнат въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е обсъждал, дали абонатната станция, обслужвала сградата на етажната собственост, е била сертифицирана. Той е базирал изводите си за размера (съдържанието) на възникналото вземане на цена, приемайки че станцията разполага с необходимата мощност, за да достави отчетеното количество топлинна енергия в сградата (твърденията на ответника са били, че не е така) и намирайки за приложим способа по чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването. При този изход на делото и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора остават разноските пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът