Определение № 199 от 17.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 185/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. С. Е. против определение от 28.07.2010 г. по ч.гр.д. № 8123/2010 г. на СГС, с което се потвърждава определение от 17.03.2010 г. по гр.д. № 3879/2010 г. на СРС, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратено производството по делото. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е необходимо произнасяне на ВКС по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправен въпрос свързан с непълнота на разпоредбата на чл.410 ГПК и правилното й тълкуване. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Така поставеният въпрос е твърде общ и не конкретизира в какво се изразява непълнотата. Не е посочено дали се касае за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Не се правят доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. Всъщност бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Отделно от това, налице е богата практика на ВКС по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.