Определение № 850 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4934/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. В. Т., чрез процесуалния му представител адвокат С. П., срещу решение № 1079 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № 1310/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 1011 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 19845/2021 г. на Пловдивския районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против А. Р. Д. иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да извърши ремонт на външно климатично тяло, монтирано на външна източна стена на собствения му недвижим имот с идентификатор *по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], като бъде осъден да осигури на ищеца и третите придружаващи го лица достъп, чрез предоставяне възможност за преминаване през собствения на ответника имот с идентификатор *по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], до имота на ищеца, с цел отстраняване техническите проблеми по външното климатично тяло, както и е уважен предявеният от А. Р. Д. срещу касатора насрещен негаторен иск за осъждането на Е. В. Т. да преустанови неоснователните си действия, с които му пречи да ползва собствения си недвижим имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица], като премахне монтираното външно климатично тяло на източна външна стена на собствения на Т. имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица] са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният от касатора иск бъде уважен, а предявеният срещу него насрещен негаторен иск, бъде отхвърлен със законните последици, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1. Следва ли съдът да вземе предвид и обсъди в мотивите си всички доказателства и доводи на страните. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 125 от 6.06.2017 г. по гр. д. № 4213/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 66 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 3338/2020 г. на ВКС, I г. о., Решение № 70 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 3460/2020 г. на ВКС, I г. о., Решение № 18 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 2356/2020 г. на ВКС,II г. о., Решение № 60134 от 8.11.2021 г. по гр. д. № 1062/2021 г. на ВКС, I г.о.;

2. Следва ли да се доказва точно и конкретно как ответникът по негаторен иск реално пречи на засегнатия собственик да ползва имота си. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 139 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 4222/2018 г. на ВКС, II г.о., Решение № 23 от 9.04.2014 г. по гр. д. № 5465/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 416 от 16.11.2010 г. по гр. д. № 27/2010 г. на ВКС, II г. о.;

3. Каква е целта на негаторния иск по чл. 109 ЗС и следва ли търсената с него защита на правото на собственост да е адекватна на нарушението. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 60164 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 1693/2021 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 1093 от 9.03.2010 г. по гр. д. № 3902/2007 г. на ВКС, I г. о.;

4. Следва ли ищецът по негаторен иск да установи по пътя на пълно главно доказване създадените за собствеността му пречки, които са по- големи от обичайните, или е допустимо изводите на съда по този въпрос да почиват на предположения, вкл. и при непълнота на доказателствата. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 80 от 3.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о.;

5. Когато ищецът по негаторен иск черпи правата си, чиято защита търси с иска по чл. 109 ЗС, от индивидуален административен акт, същият следва ли да е надлежно издаден и влязъл в сила;

6. Длъжен ли е съдът да се произнесе и да извърши проверка по реда на косвения съдебен контрол за стабилността на представения като доказателство индивидуален административен акт;

7. Устройственият статут на обекта „външно климатично тяло“ и монтирането му на калканна стена представлява ли нарушение на строителните правила на чл. 82, ал. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони;

8. Могат ли заявени от страната бъдещи намерения за реализиране на права да бъдат пречка по смисъла на чл. 109 ЗС или е необходимо страната да е предприела реални действия по реализиране на намеренията си /напр. откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа или закупуване на преместваем обект/.

По тези въпроси касаторът поддържа, че произнасянето на касационнта инстанция с решение по чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба – А. Р. Д., чрез процесуалния си представител адвокат В. Д., е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това като претендира възстановяване на направените разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Първата инстанция е сезирана с предявен от Е. В. Т. първоначален негаторен иск и предявен от А. Р. Д. насрещен негаторен иск.

Установено е по делото, че Е. В. Т. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта *, находящ се в [населено място], [улица], а А. Р. Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица], ведно с построените в имота сграда с идентификатор *и сграда с идентификатор *, както и че застроителният план предвижда свързано застрояване на калкан между посочените УПИ * и УПИ *.

Не е спорно по делото, че е монтирано външно климатично тяло от ищеца по първоначалния иск на границата на двата имота, на източната калканна стена на самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта ***, което съгласно приетата СТЕ навлиза в имота на Д..Посочено е, че ответникът по първоначалния иск Д. не е предоставил достъп до имота си за осъществяване на ремонт на монтираното външно тяло на климатична система.

За да отхвърли първоначално предявения негаторен иск, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, с иска по чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като двете задължителни условия за уважаването на иска са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.Прието е, че по иска на ищеца Т. не е доказано неоснователно и противоправно действие от страна на ответника Д. с отказа му да допусне в собствения си имот ищеца, придружаван от техници, за да ремонтират монтирано на калканна стена климатично тяло. Посочено е, че ищецът не се легитимира с право на достъп до имота на ответника - облигационно или вещно право, или сервитут. Установено е, че външното тяло от климатичната система, монтирана в имота на ищеца Т., попада в имота на ответника Д. като е посочено, че монтиране на климатично тяло, обслужващо самостоятелен обект в жилищна сграда, в нарушение на строителните правила и норми, а именно чл. 82, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, на калканна стена, при което тялото попада в чужд имот, не дава право на собственика на обекта, за климатизация на който е монтирано, на достъп до този чужд имот. Посочено е, че не се и твърди това да е единствено възможния начин за климатизация на обекта, без която би се затруднило обичайното му ползване, за да се приеме и наличието на създаване на пречки за собственика на имота да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

За да уважи предявения насрещен негаторен иск, въззивният съд е приел, че в даденото задължително тълкуване на закона в Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, са посочени примерно действия, при които естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, между които и случаите, в които с исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот, както и когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.Такова действие съставлява и процесното монтиране на климатична система, част от която /външното тяло/ попада в имота на ищеца по насрещния иск Д., без да има съответно съгласие на собственика на имота, доколкото правото на собственост е абсолютно, неограничено и задължава всички трети лица да се въздържат от действия в чуждия имот, а собственикът не е длъжен да търпи каквито и да е действия на трети лица в имота си, без да имат право на това.Монтирането на външното климатично тяло на калканна стена, е в нарушение на чл. 82, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно който по калканните стени могат да се изграждат единствено осветителни и проветрителни шахти, с оглед предвиждане на свързано застрояване на съседния имот и осигуряване на възможност за пълноценно му ползване по предназначение.По делото се установява, че климатичното тяло пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца по насрещния иск Д., тъй като попада в зоната, в която му е разрешено от общинската администрация поставяне на преместваем обект, с което пречи на реализиране на доказани инвестиционни намерения/без значение е дали строителното разрешение е влязло в сила/.Отделно от това от показанията на изслушаните свидетели се установява, че външното тяло наводнява имота на Д., а през зимата се заледява входа, което създава пречки за ползването му, по-големи от обичайните.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното:

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос, тъй като въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички доводи и възраженията на страните.Производството пред Окръжен съд – гр. Пловдив е било образувано по жалба на Е. Т. срещу решението на първоинстанционния съд, който е отхвърлил предявеният от него първоначален иск, а е уважил насрещния иск на ответника.В жалбата са направени две оплаквания: ответникът няма реални инвестиционни намерения, които да реализира в собствения си имот, а не желае да даде достъп на ищеца до имота си, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.51 от ЗС, която предвижда, че ако при извършване на работи в съседен недвижим имот е необходимо навлизане в друг имот, собственикът е длъжен да даде достъп до него; неправилно е било прието от първоинстанционния съд, че поставянето на климатично тяло съставлява действие по изграждане на съоръжение, което не отговаря на строителните правила и норми и винаги съставлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, което ако пречи на ищеца следва да бъде премахнато.Климатичната инсталация не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и тъй като за да бъде поставена не се извършват строително-монтажни действия, то не е необходимо издаването на разрешение за строеж за това.

Въззивният съд е дал отговор и на двете формулирани от жалбоподателя оплаквания.Приел е, че поведението на ответника по първоначалния иск не е неправомерно, тъй като не е длъжен да търпи действия, с които се ограничава неговото право на собственост върху имота.По делото се установява, че ищецът е монтирал външно климатично тяло, което попада изцяло в имота на насрещната страна, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.82, ал.1 от Наредба №7/21.12.2003г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.Това не дава право на лицето, извършило нарушението да претендира достъп до чужд имот, за да извърши ремонт на външното климатично тяло.Въззивният съд не е обсъдил изрично втория довод за неправилност на първоинстанционното решение, което в случая не следва да се приеме за съществено процесуално нарушение.От съдържанието на решението на Пловдивския районен съд се установява, че действията на ответника по насрещния иск са приети за неоснователни, тъй като с тях се нарушава разпоредбата на чл.82, ал.1 от Наредба №7/21.12.2003г.Не са коментирани възраженията в отговора на насрещната искова молба, че поставянето на климатик не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съотв. че за това действие не се изисква разрешение за строеж.

По формулираните втори и трети въпрос следва да се даде общ отговор, тъй като са свързани пряко с предпоставките за уважаване на предявен негаторен иск.Обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено с т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, според което за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените / чл. 50 ЗС /.

Отчетено е, че преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело, както и това, че съществува определена категория действия, които по дефиниция представляват нарушение, с което се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.В цитираното тълкувателно решение са дадени няколко примера за такива нарушения, единият от които е случая, в който ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.Собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.Въззивният съд е съобразил горното и е приел, че ответникът по насрещния иск е извършил именно такова нарушение, тъй като е поставил климатично тяло, попадаща изцяло в имот на ищеца, без неговото съгласие.Преценката за това е била основана на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на заключението по приетата пред първоинстанционния съд СТЕ.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по четвъртия поставен въпрос, тъй като не е налице противоречие на въззивното решение с посоченото в изложението решение на тричленен състав на ВКС.Не се установява допуснато от страна на въззивния съд съществено процесуално нарушение на общите правила за разпределение на доказателствената тежест, както и на неправилна преценка на представени по делото доказателства.Няма довод във въззивната жалба за непълнота на събрания по делото доказателствен материал, която е вследствие на допуснато от страна на първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което за въззивния съд не е съществувало задължението да се произнесе служебно по този въпрос.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по пети, шести и осми въпрос, при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като същите са неотносими към решаващите извода на съда за неоснователност на предявения първоначален негаторен иск и основателност на насрещния.В действителност с отговора на исковата молба по първоначалния иск ответникът Е. Т. е заявил, че през 2019г. е получил разрешение от общинската администрация за поставяне на павилион, който е следвало да се постави на уличнорегулационната линия и калкана със съседния имот, а поставеното външно климатично тяло от ищеца пречи това да се осъществи.В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът е заявил, че не е бил уведомяван за тези намерения на насрещната страна, но възражение по отношение на законосъобразността на проведената административна процедура не е било правено, съотв. това обстоятелство не е станало част от предмета на доказване.Както бе посочено по-горе, понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, какъвто е и настоящия случай.Прякото въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.В този смисъл за основателността на предявения насрещен негаторен иск не е било необходимо ищецът да доказва невъзможността да осъществи инвестиционното си намерение, респ. че са спазени всички законови изисквания за това.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по седмия поставен въпрос, тъй като не са налице предпоставките за това.Според т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, мотиви е посочено, че преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.Това означава, че е невъзможно съдебната практиката да посочи всички възможни хипотези, при което едно действие се явява неоснователно и с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

Не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение