Определение № 242 от 25.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3718/2016 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 11167/22.06.2017 г. касаторът-ищец Г. А. Б. моли съда да измени постановеното по делото касационно решение № 121/30.05.2017 г. в частта му за разноските, като му присъди и сумата 600 лв. – направени от него разноски за адвокатско възнаграждение за приподписване на касационната жалба и изготвяне на останалите книжа за касационно обжалване, включително на изложението на основанията за допускане на същото. В молбата се поддържа, че с касационното решение, с което са уважени исковете на молителя, са му присъдени и направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред трите съдебни инстанции, в общ размер 1 300 лв., от които – по 500 лв. за първата и въззивната инстанция и 300 лв. за касационната инстанция, като последните са само за явяването в откритото съдебно заседание пред ВКС на пълномощника му – адвокат, който е посочил тези разноски в списъка по чл. 80 от ГПК, но е пропуснал да посочи в него, претендираните с молбата 600 лв., за които доказателства са представени още с касационната жалба. Ответното [фирма] в отговора на молбата излага становище за недопустимост на същата, по съображения, че претендираните с нея разноски не са включени в представения пред касационната инстанция по делото списък по чл. 80 от ГПК. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. От страна на молителя е спазено и формалното изискване на чл. 80 от ГПК – пред касационната инстанция своевременно – до приключването на откритото съдебно заседание – е представен списък на разноските. При това положение, обстоятелството, че претендираните с молбата по чл. 248 от ГПК разноски не са включени в списъка, е без значение за нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. След като в своевременно представения от страна на касатора-ищец (сега молител) списък по чл. 80 от ГПК на разноските, направени пред ВКС, са включени само тези за заплатеното възнаграждение на пълномощника му – адвокат за явяването му в откритото съдебно заседание – в размер 300 лв., то претенцията му за присъждане на разноски пред тази инстанция е ограничена само до тези разноски, които са му и присъдени с касационното решение по делото. Като невключени в списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение за приподписване на касационната жалба и изготвяне на останалите книжа за касационното обжалване, включително на изложението на основанията за допускане на същото – в размер 600 лв., не са надлежно и своевременно претендирани пред настоящата инстанция, поради което и не са присъдени с постановеното по делото касационно решение. Следователно, молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на същото чрез присъждане на тези разноски, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение