Решение № 6732 от 21.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган(УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност"(ОПИК), подадена чрез пълномощник, против решение 400 от 12.10.2022 г. по адм.д. 306/2022 г. на Административен съд - Монтана, с което съдът е отменил негово решение РД-11-1299 от 10.09.2021 г. за отказ от верификация на разходи в общ размер на 18 661, 99 лв., от които 14 929, 59 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ на бенефициера Сдружение "Клъстер Иновативни решения за здраве". Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че издадения от него акт съдържа подробни, ясни и разбираеми фактически установявания, които е подвел под приложимата правна норма. Констатациите в акта са доказани от материалите по преписката, както и от заключението на изслушания по делото експерт. Иска отмяна на обжалваното решение и по същество отхвърляне на подадената от сдружението жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Сдружение "Клъстер Иновативни решения за здраве", чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска решението на Административен съд - Монтана да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Развитие на Клъстер Иновативни решения за здраве". В изпълнение на договора бенефициерът е подал пред Управляващия орган за одобрение три междинни отчета на направените разходи, по които са извършени плащания. Оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-11-1299/10.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК е издадено по направено от сдружението искане за окончателно плащане съгласно представен финален отчет за разходи. С него административният орган е отказал верификация на разходи в общ размер 18661, 99 лв., от които 14929,59 лв. безвъзмездна финансова помощ. Актът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и е мотивиран с недопустимост на тези разходи като направени в нарушение на т. 14 от Условията за кандидатстване. Органът е приел, че сумата представлява разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонала на административното тяло на клъстера, които надвишават 50% от общо допустимите разходи по проекта. От данните по делото е видно, че с решение по адм.д. 436/2021 г. Административният съд - Монтана е отхвърлил оспорването на сдружението срещу издаденото решение РД-11-1299/10.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК. Съдебното решение е отменено с решение на Върховния административен съд по адм.д. 259/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания. Обжалваното в настоящото производство решение на АС - Монтана е постановено след връщане на делото от ВАС. При новото разглеждане съдът е установил от фактическа страна, че оспореният административен акт е издаден по постъпило искане за окончателно плащане от 15.07.2019 г. за периода 22.02.2019 г.- 15.05.2019 г. С него органът е посочил, че отчетените разходи за възнаграждения, включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя на квалифициран персонал, необходим за изпълнение на дейностите по проекта, са в общ размер от 219 428, 24 лв. Общо допустимите разходи след изпълнение на проекта е определил в размер на 401 532, 50лв., а общият размер на допустимите разходи по междинните и финалния отчет, с изключение на разходите за възнаграждения, е 200 766, 25 лв. Допустимите разходи за възнаграждения е определил в размер на 200 766,25 лв. или като общо допустим размер на всички разходи по проекта е посочил 401 532, 50 лв. Отчел е, че сумата от 200 766, 25 лв. представлява общ размер на допустимите разходи с изключение на разходите за възнаграждения и тя е формирана от сбора на одобрените разходи за провеждане и участие в мероприятия, разходи за услуги, непреки разходи (бюджетно перо 17.3 офис консумативи). Отделно е посочил недопустимите разходи по финалния отчет - 20783.63 лв., от които 16626, 91 лв. безвъзмездна финансова помощ и 4 156, 72 лв. собствено финансиране. Съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, вр. с чл. 64, ал. 4 ЗУСЕФСУ , тъй като в акта липсват фактически основания за издаването му. Посочил е, че в т.14. 2 от Условията за кандидатстване е въведено изискването допустимите разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на административното тяло на клъстера да са до 50 % от допустимите разходи по проекта. Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза общата сума допустими разходи по проекта е правилно определена. Обосновал е извод, че дори да няма грешка в пресмятането, нито вещото лице, нито административният орган са изяснили как е определена тази обща сума: какви разходи по пера са включени в допустимите разходи, за да бъде установено надвишаване на разходите за персонал с над 50% от общо допустимите разходи по проекта. Съдът е заключил, че данните от административната преписка не могат да обосноват фактическите констатации на органа, тъй като не е направен никакъв конкретен анализ на допустимите разходи по пера и на основание на какви документи са извършени пресмятанията. Съдът е заключил, че неяснотата при излагане на мотиви означава липса на такива, което е нарушение на чл.146, т.4 АПК. Според съда органът е посочил само правните основания, които не е обвързал с конкретни фактически установявания. С тези мотиви е приел актът за незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ , съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ . Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението се извършва след преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Правилно съдът е посочил, че за да бъде административният акт законосъобразен, той следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, но дотолкова, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. В случая издателят на акта е изложил относими факти и обстоятелства, които е подвел под съответното правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с т. 14. 2 от Условията за кандидатстване. От фактическа страна ръководителят на УО е посочил надвишаване на размера на разходите за възнаграждения съгласно изискванията на Условията за кандидатстване. Искането е за окончателно плащане, поради което бенефициерът има знание за извършените от него плащания за персонала по проекта, запознат е и с Условията за кандидатстване. Чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ посочва изчерпателно основанията за допустимост на разходите. Ако един разход не отговаря на което и да е основание по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, той е недопустим и не се верифицира. В случая органът е определил размера на неверифицираните разходи на база финално отчетени разходи. Съобразно т. 14 от Условията за кандидатстване допустимостта на разходите се преценява в хода на изпълнението на проекта в рамките на процедурата по верификация. Ето защо, анализирайки допустимостта на разходите, ръководителят на УО извършва проверка за допустимата категория разходи съобразно Условията за кандидатстване. Първоинстанционният съд правилно е определил основния спорен въпрос, а именно извършил ли е административният орган коректно изчисление, което да обоснове органа да приеме извода за надвишени разходи за персонал над допустимия размер по Условията за кандидатстване. Изводът за надвишаване на допустимите разходи за персонал е направен във връзка с финален финансов отчет, представен от бенефициера. Размерът на оспорената сума по акта подлежи на доказване в съдебното производство, като тежестта е на органа. Предвиденото в Условията за кандидатстване съотношение между разходите за възнаграждения на персонала и общодопустимите разходи по проекта е 50%, затова е относим въпросът към кой момент трябва да бъде установено - към момента на подаване на проектното предложение или към момента на верифициране на разходите, както и какъв е методът за определяне на общодопустимите разходи по проекта и съответно как се изчислява. От доказателствата по делото е видно, че отказаните да бъдат верифицирани разходи са от допустима категория разходи съгласно т. 14. 2, подт. 1 от Условията да кандидатстване (разходи за възнаграждения), като са включени и в одобрения проект по категория разходи съгласно административния договор. Констатирано е обаче, че отчетените разходи за възнаграждения (включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонала надвишават 50% от общо допустимите разходи по проекта, което е в противоречие с изискването на т. 14. 2 от Условията за кандидатстване по процедурата. Соченото съотношение трябва да е налично както към момента на изготвяне на проектното предложение, доколкото към този момент се определят заявените за кандидатстване по проекта суми и пропорцията между тях, така и към процедурата по верификация в хода на изпълнение, доколкото към този момент се определя реално изпълнението на поставеното условиe за пропорция. С проектното предложение бенефициерът е предвидил тези разходи в бюджета по проекта в съответствие с въведеното условие. Към момента на отчитане на тези разходи обаче органът е констатирал надвишаване на допустимия праг разходи с над 50%. Това условие трябва да се спазва за цялата продължителност на проекта. Допустимостта на разходите се преценява в хода на изпълнението на проекта в рамките на процедурата по верификация. По делото не е спорно, че органът е верифицирал суми по три междинни плащания. В рамките на междинните отчети са верифицирани суми, представляващи разходи за възнаграждения на персонал. Ръководителят на УО само е отразил в акта, че са недопустими част от отчетените разходи за възнаграждения във финалния отчет, а предходните разходи по мединните отчети са били допустими и са верифицирани. От изложението на органа обаче не става ясно какви са верифицираните суми по предходните плащания за възнаграждения на персонал, въз основа на какви документи и как е изчислен общият размер на верифицираните разходи и, съответно, неверифицираната сума по финалния отчет. Когато даден вид разход, в случая разходът за възнаграждения на персонала, е определен като стойност, но при изрично ограничение с влязъл в сила акт по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ - до 50% от допустимите разходи по проекта, в хода на изпълнението на проекта размерът на верифицираните за това перо разходи несъмнено се променя с оглед на промяната на общия размер на допустимите разходи по проекта. При окончателното искане, предвид установения окончателно размер на допустимите разходи по проекта, би следвало да настъпи промяна и в размера на допустимите разходи по перото, което е обвързано с процентен показател на допустимите разходи. Това обективно налага промяна в размера на верифицираните крайни разходи, обвързани с крайния размер на допустимите разходи по проекта в случая крайният размер на допустимите разходи за възнаграждения. Конкретни мотиви в тази насока няма, органът се е ограничил само до счетоводно изброяване на суми по направени, респ. отказани плащания по проекта. В оспорения акт няма препращане към мотиви на други документи по преписката - напр. таблици, анализи, счетоводни документи, доклади. Изложението на органа представлява само отразяване на суми по плащания и отказани такива в хода на подадените междинни заявления. Налице е фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативни изисквания за допустимост на разход. Индивидуалният административен акт следва да бъде мотивиран, като се посочат конкретно фактите, които органът счита, че се подведат под хипотезата на посочената като нарушена правна норма. Липсата на изложени факти, които да се отнесат към сочените от органа правни норми, не позволява на съда да провери законосъобразността на волеизявлението му в посочената част. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради което не се потвърждават оплакванията в касационната жалба, че органът е доказал наличието на основание за отказ за верификация в тази част. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото своевременно направеното от ответника искане за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция е доказано по основание. Същото не е доказано по размер, тъй като не са представени никакви доказателства за действително направени съдебни разходи, включително и плащане на адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на съдебните разноски, направени пред първоинстанционния съд, е неоснователно, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по тях с решението си.