Определение № 727 от 03.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 2688/18.12.2013 год. по гр.д. № 2856/2013 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено решението по гр.д. № 13401/2011 год. на Варненския районен съд е постановено ново решение, с което е прието за установено, че [фирма] [населено място] дължи на [фирма], [населено място] сумата от 10 000 лв., представляваща неоснователно обогатяване чрез ползване на собствения на ищеца трафопост и съоръженията към него за периода от 13.08.2007 год. до датата на заявлението 30.06.2011 год., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане. Касаторът моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или евентуално да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.Претендира и разноски. Представено е Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, 3-то г.о. приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.. Не са налице обаче законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. На първо място твърдяната недопустимост на обжалваното решение като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване извън изрично посочените в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК основания и изведено по тълкувателен път / т.1 ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/, не е налице. Обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по направено при условията на евентуалност възражение за прихващане по принцип не обуславя недопустимост, а неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалните правила. Освен това вземането, предмет на възражението не се преклудира и може да бъде заявено в самостоятелно исково производство. Във връзка с направеното възражение за прихващане, касаторът е формулирал и следния правен въпрос: „При липса на произнасяне по направено възражение от страна на ответника, нарушено ли е правото на същия за равна възможност да упражни правата си, съответно да се ползва от закона еднакво заедно с ищеца?” Счита, че по този въпрос е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 298,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал с какво правния въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което съдът счита, че визираното основание за допустимост не е налице още повече, че относно последиците от липсата на произнасяне по направено възражение за прихващане има създадена трайна съдебна практика в посочения вече смисъл, която не се нуждае от промяна. По посочените от касатора материалноправни въпроси е налице задължителна практика – решение №179/18.05.2011 год. по т.д. № 13/2010 год. на ТК, ІІ т.о., постановено при условията на чл. 290 ГПК като в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в съответствие с тяхното разрешаване в цитираното решение. С оглед на това не са изпълнени посочените във връзка с тях допълнителни критерии / основания за допустимост / на касационното обжалване. С оглед на изложеното, касационно обжалване на решението не следва да се допуска. Предвид изхода на настоящото производство [фирма] [населено място] следва да заплати на [фирма], [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1470 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.