Определение № 2510 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 763/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. К. Р., срещу Определение № 22101 от 07.11.2025 г. по в. гр. д. № 9954/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е допълнено постановеното по същото дело въззивно решение, като И. К. Р. е осъдена да заплати на Кирило-Методиевски научен център към БАН сумата от 2000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като ответникът, в чиято полза били присъдени разноски, не представил писмен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен този размер на възнаграждението. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба Кирило-Методиевски научен център към БАН не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие следното. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да допълни постановеното по делото въззивно решение, СГС е констатирал пропуска си да се произнесе по своевременно направеното искане на Кирило-Методиевски научен център към БАН, в чиято полза е бил изходът на спора, за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Констатирал е от представения договор за правна защита и съдействие от 30.11.2022 г., че страните уговорили адвокатско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 2 000 лева, а от фактура № 618/13.06.2024 г. приел реалното плащане на тази сума. Обжалваното определение е правилно. Налице са доказателства за това, че Кирило-Методиевски научен център към БАН е заплатил адвокатско възнаграждение във връзка със защитата си по делото в размер на 2000 лева. В проведеното пред СГС открито съдебно заседание е представен както договор от 30.11.2022 г., в който е уговорен размер на възнаграждението (2 000 лева), така и фактура № 618/13.06.2024 г. и преводно нареждане от 14.06.2024 г., които удостоверяват реалното заплащане на тази сума в полза на адвокат А., пълномощник на Кирило-Методиевски научен център към БАН. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ГК, състав на ІII ГО,