Определение № 724 от 02.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 463/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК ,образувано по частна жалба на Г. М. Г. от [населено място] ,която частна жалба е постъпила в срок и е допустима като срещу разпореждане №100 от 23.04.2012г по ч. гр.д№8/2012г на Бургаски апелативен съд ,с което е върната предходна постъпила частна жалба на жалбоподателя Г. срещу разп. №64 от 15.03.2012г на същия съд ,с което пък е била върната касационната му частна жалба против въззивното определение по ч. гр.д№8/2012г на Бургаски апелативен съд, поради неизпълнение на указания във връзка с редовността на жалбата. В настоящата частна жалба, постъпила на 03.05.2012г касаторът не е посочил за отмяна прекратителното разпореждане от 23.04.2012г ,във връзка с което същата е депозирана, а моли да бъде отменено разпореждането на БАС от 28.02.2012г за оставяне на неговата касационна частна жалба срещу въззивното определение „без движение”, с указания по чл. 284 ГПК .Това позоваване на последици, които жалбоподателят иска да настъпят, не препяства разглеждане на настоящата частна жалба по същество. Жалбата е неоснователна. При частна жалба, чието единствено съдържание е било „Моля да изпратите делото във ВКС”, указанията на Бургаски апелативен съд от 02.04.2012г във връзка с редовността на жалбата са били съответни на изискванията за проверка по чл. 275ал.2 ГПК вр. чл. 260 ГПК, същите не са изпълнени в срока ,определен от съда с разпореждането за оставяне на жалбата без движение, поради което и на основание 262 ал.2 ГПК частната жалба е върната законосъобразно. Върховен касационен съд не приема немотивирания довод на частния жалбоподател, че така констатираните по делото обстоятелства обуславят друго процесуално действие, освен връщане на частната му жалба с обжалваното разпореждане, на посоченото от съда основание. Понастощем повдигнатия процесуален спор е по повод върната частна жалба срещу разпорежданията на съда за оставяне на производството „без двежение” ,които разпореждане поначало не подлежат на обжалване Вместо да изпълнява дадените му от съда указания по редовността, жалбоподателят Г. депозира несъобразени с императивната законова уредба частни жалби срещу разпорежданията на инстанцията ,който има задължение да следи за надлежното сезиране на по- горния съд. Неизпълнението дори на едно от указанията, свързани с конкретна констатирана нередовност на жалба, е самостоятелно и достатъчно основание за нейното връщане. Поради гораизложеното, настоящата частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о,