Определение № 559 от 21.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 900/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. С. М. срещу определение №40/29.01.2024г. по ч.гр.д.№469/2023г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено определение №602/16.11.2023г. по гр. дело №160/2023г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото в частта по иска за установяване нищожност на решенията по т.2 и т.3 от дневния ред на общото събрание на НЧ „Пробуда 1907”, [населено място], община Сливен, проведено на 17.12.2022 г. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел за допустим иска за установяване съществуването на членствени правоотношения между него и читалището, при положение, че с влезлите в сила съдебни решения по гр.д.№124/2019г. и гр.д. №189/2020г. на Сливенски окръжен съд е установено, че тези правоотношения съществуват и датират от 06.02.2019г. Изтъква, че правният спор между страните не е за съществуването на членственото му правоотношение, а дали са налице актове, с които това правоотношение се прекратява, съответно какви са предпоставките за прекратяване на членственото правоотношение и дали те са осъществени или не, което според касатора е спор по съществото на предявения иск и няма отношение към неговата допустимост. Поддържа, че за него не съществува друга правна възможност за възстановяване на правната му сфера освен чрез установяване на липсата на правопрекъсващи юридически факти /оспорваните решения на общото събрание/, което обуславя съществуването на членственото му правоотншение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК, като поставя следните въпроси: 1/Има ли индивидуален действителен член на читалище правен интерес от водене на производство по установяване на нищожност на решение на общо събрание на народно читалище за отмяна на решението, с което той е приет за член на читалището, след като е установено със сила на пресъдено нещо, че той е член на същото Народно читалище, и има ли правен интерес да оспорва нищожно решение на Общото събрание, което го изключва като член?; 2/Съществуват ли правопрекратяващи обстоятелства, които правят несъществуващи членствените правоотношения на касатора с НЧ „Пробуда 1907“, [населено място], община Сливен?; 3/Съществува ли правен интерес у 2/3 от всички действителни членове за отмяната на това решение, тъй като решенията за отмяна на решения на органите на читалището / каквото е решението за отмяна на решението на Настоятелство за приема на касатора, включващо и решение по жалба на действителен член срещу неговото изключване – чл.15 ал.4, вр. чл.14 ал.1 т.10 от ЗНЧ/ изискват мнозинство за вземане на решение от 2/3 от всички действителни членове?; 4/Допустим ли е иск на прокурора по чл.15 ал.7 от ЗНЧ за отмяна на решение на общо събрание на читалище, когато това решение касае отказ от членствени права, прекъсване на членствени права на индивидуален член на читалището, ако това решение не съответства на закона или ако такова решение не е било вземано / липса на мнозинство или изобщо на гласуване/? 5/Задължен ли е прокурорът да предяви по жалба на индивидуален член иск за отмяна на решение, което засяга правния интерес на жалбоподателя? По отношение на въпросите по т.1,т.2 т.4 и т.5 въвежда допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като се позовава на отклонение от задължителните разяснения в ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС и значение на въпросите за точното прилагане на закона и развитие на правото. За въпроса по т.3 поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че даденото с решение №192/29.01.2018г. по т.д. №44/2009г. на ВКС,ТК, II т.о., разрешение, че правомощията на прокурора по чл.15 ал.7 от ЗНЧ не са абсолютни, създава неяснота относно възможността прокурорът да атакува решения на общото събрание, водещи до прекратяване на членствени правоотношения на отделни членове. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение, като твърди, че същото е явно несправедливо. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Предявен е иск по чл.124 от ГПК от М. С. М. против ответника НЧ „Пробуда 1907” [населено място], община Сливен, с искане да бъде признато за установено, че „решението по т.2 от дневния ред на общото събрание на НЧ „Пробуда 1907”, проведено на 17.12.2022г. изначално не може да предизвика правно действие по отношение на ищеца М. С. М. - прекратяване на негови членствени правоотношения в НЧ „Пробуда 1907” установени с влезли в законна сила актове на съда(решение по гр.д. №124/2019г. и №189/2020г. по описа на Окръжен съд Сливен), поради дълбоко и непоправимо несъответствие на това решение със закона, устава на читалището и добрите нрави, както и поради противоречие с влезлите сила актове на съда и поради липса на законосъобразни мотиви“, както и, че „решението по т.3 от дневния ред на заседание от 17.12.2022 г. на общото събрание на НЧ „Пробуда 1907”, [населено място], община Сливен, с което е отхвърлена жалбата на ищеца М. С. М. срещу решение на Настоятелството на читалището, за изключването му като действителен член на читалището, не може да предизвика никакво правно действие - прекратяване на членствени правоотношения в НЧ „Пробуда 1907”, установени с влезли в законна сила актове на съда, поради липса на взето с гласуване решение за отхвърляне, което отхвърляне, обаче е вписано в протокола и поради немотивираност на твърдението за недопустимост на жалбата, откъдето следва и немотивираност на решението за отхвърлянето й“. С допълнителна молба от 12.06.2023г., след оставяне на исковата молба без движение с указания да бъде обоснован правния интерес от предявяване на установителните искове относно решенията на общото събрание, ищецът е направил уточнение, че поддържа предявените искове за прогласяване на нищожността на процесните решения на общото събрание и желае да бъде установено спрямо него, че членствените му правоотношения с ответното читалище не са прекъсвани в резултат на обжалваните решения поради тяхната нищожност. С определение от 16.11.2023г. Сливенският окръжен съд е приел, че ищецът не е легитимиран на основание чл.15, ал.5 и ал.7 от ЗНЧ да предяви искове за прогласяване на нищожността на решенията на общото събрание, тъй като е извън лицата, разполагащи с активна процесуална легитимация според посочените разпоредби. Посочил е, че разпоредбата на чл.124, ал.4, пр.2 от ГПК не допуска установяването на факти с правно значение, каквото е твърдяната нищожност на решенията на общото събрание на читалище. При горните констатации производството по делото е прекратено в частта, по предявените искове за установяване нищожност на решенията по т.2 и т.3 от дневния ред на общото събрание на НЧ „Пробуда 1907”, проведено на 17.12.2022г. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния за недопустимост на предявените искове поради липса на процесуална легитимация на ищеца. Изтъкнал е, че легитимирани да предявят иск за прогласяване на нищожността на решенията на общото събрание на читалището са единствено лицата, посочени в разпоредбите на чл.15, ал.5 и ал.7 от ЗНЧ – две трети от членовете на общото събрание или прокурорът. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Първият поставен от частния касационен жалбоподател въпрос не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото становището на въззивния съд по него не е обуславящо за изхода на производството. Въззивният съд не е отрекъл правния интерес на ищеца, като член на ответното читалище, да предяви иск за установяване на нищожността на решения на неговото общо събрание, касаещи членственото му правоотношение. Водещият аргумент на въззивния съд да приеме производството за недопустимо е, че ищецът не разполага с предвидена в закона легитимация да атакува по исков ред решенията на общото събрание на читалището, тъй като легитимирани да предявяват такива искове, включително и за прогласяване на нищожност, са единствено лицата, посочени в разпоредбите на чл.15, ал.5 и ал.7 от ЗНЧ – две трети от членовете на общото събрание или прокурорът. От друга страна въпросът не отразява и всички специфични за конкретния правен спор обстоятелства, а именно,че освен иск за установяване на нищожност на решенията по т.2 и т.3 от дневния ред на общото събрание на НЧ „Пробуда 1907”, [населено място], община Сливен, проведено на 17.12.2022 г. / по т.2 за отмяна на решение, обективирано в протокол №2 от 06.02.2019г. за приемане на заявлението за членство на М. С. М. и по т.3 за отхвърляне на жалбата на М. С. М. срещу решение на читалищното настоятелство за изключването му като член на читалището/, ищецът е предявил и иск за установяване на съществуването на членственото му правоотношение, при разглеждането на който съдът следва да прецени правните последици на приетите от общото събрание решения. Именно при преценка на основателността на иска за съществуването на членственото правоотношение на ищеца, който първоинстанционният съд е приел за допустим, съдът следва да обсъди доводите относно валидността и правните последици на решението по т.3 от дневния ред на заседание от 17.12.2022 г. на Общото събрание на НЧ „Пробуда 1907”, доколкото нищожността на решенията може да бъде релевирана като възражение в исково производство, в което сдружението е страна. Вторият от поставените от частния касационен жалбоподател въпроси не изпълнява изискванията на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото не предполага тълкуване на определена материалноправна или процесуалноправна норма, а преценка на основателността на твърденията на ищеца, че не са осъществени факти, водещи до прекратяване на членственото му правоотношение. Този въпрос е свързан с основателността на предявения иск за установяване съществуването на членственото правоотношение на ищеца и той не е обсъждан нито от първоинстанционния съд в определението му за частично прекратяване на производството, нито от въззивния съд. Останалите три въпроса са свързани с извода за липса на процесуална легитимация у членовете на читалищата за самостоятелно оспорване на решенията на общото събрание и преценката, че такава легитимация имат само две трети от членовете на общото събрание на народното читалище или прокурорът. Те са обвързани с доводите на касатора, че съдът неправилно е приравнил предявения иск за нищожност с конститутивен иск по чл.15 ал.5 и ал.7 от ЗНЧ. Тези въпроси обаче също не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото от една страна не са обсъждани изобщо от въззивния съд, а от друга отговорът им не би обусловил различен извод за допустимостта на предявения от касатора установителен иск. Доводите, че нито прокурорът нито 2/3 от членовете на читалището биха имали правен интерес от защита на членствените правоотношения на отделните членове на читалището, не обосновават и соченото от касатора допълнително основание за достъп до касация чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Императивните разпоредби на чл.15 ал.5, 6 и 7 от ЗНЧ, установяващи реда за защита срещу противоречащи на закона и устава решения на общото събрание на читалището, е ясна и не подлежи на разширително тълкуване, като по приложението й е създадена и практика по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 65 от 21.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 148/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 50023 от 6.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 322/2022 г., I т. о., ТК. Определение № 42 от 4.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2314/2021 г., I т. о., ТК и други/ Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение /определение/ се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Твърденията на касатора за неправилност и несправедливост на въззивното определение в своята съвкупност не изпълняват горепосочените критерии на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, с оглед на което въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол на това основание. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд