Решение № 3245 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2020 г.

Решение № 3245 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по оспорване на Общински съвет Димитровград чрез процесуалния си представител адв. К. срещу решение № 291/29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 32/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Хасково е отменен чл. 21 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател по делото не се установява по какъв начин допускането на твърдяното нарушение е повлияло на съдържанието на крайния нормативен акт. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение или връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба прокурорът при Окръжна прокуратура – гр. Хасково, не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба П. Т. З. чрез адв. Б. Б., излага становище за неоснователност на касационната жалба в кратки писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционното производство е започнало по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Хасково срещу Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, приета с Решение № 801 от 30.11.2017 г. на Общински съвет – Димитровград, изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г. Към протеста се присъединява и П. Т. З. като уточнява, че оспорва разпоредбата на чл. 21, т. 1 и т. 2 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград само в частите им, които касаят недвижимите имоти на гражданите в гр. Димитровград и недвижимите имоти на гражданите в с. Бодрово, където същият има имоти. С Решение № 801 от 30.11.2017 г., взето на заседание на Общински съвет Димитровград (Протокол № 29), на основание чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград: 1. Отменя Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград (приета с Решение № 104 от 24.01.2008 година, изменена и допълнена с решения № 471/29.01.2009 г.; № 809/17.12.2009 г.; № 1335/27.10.2011 г.; № 1431/31.03.2011 г.; № 250/26.04.2012 г.; № 1180/30.01.2014 г.; № 1373/26.06.2014 г.; № 1560/18.12.2014 г.; № 47/17.12.2015 г. и № 376/29.09.2016 г.); 2. Общински съвет Димитровград приема Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.; 3. Възлага на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението. В гласуването при приемане на Решение № 801 от 30.11.2017 г. са участвали 22 общински съветници (от общо ЗЗ, съгласно Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация), от които 20 общински съветници са гласували "за", 2 гласували "против", няма гласували "въздържал се". Видно от данните по делото, Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград е изменена и допълнена с Решение № 1152 от 31.01.2019 г., взето на заседание на Общински съвет Димитровград, проведено на 31.01.2019 г., но разпоредбата на чл. 21 не е променяна. За да отмени чл. 21 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, първоинстанционният съд е приел същата за незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда от представените доказателства по делото се установява, че към проекта на Наредбата липсват мотиви, съответно доклад по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА. В докладната записка на Кмета на Община Димитровград, въз основа на която е приета Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община Димитровград, липсва обосновка за това по какви причини размерът на данъка е определен именно в размера, посочен в оспорената разпоредба, така и по какви причини размерът на данъка върху недвижимите имоти следва да се определи в нееднакъв(по-нисък)размер за недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в населените места на територията на населените места в Общината, различни от гр. Димитровград, а за недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград и нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община, в по-висок размер. Това обстоятелство не може да се установи и от представения от ответника по делото протокол от проведеното заседание на Общински съвет, който е и общо достъпен на страницата на ответника на адрес: https: //www. dimitrovgrad. bg/bg/posts/view/9370, тъй като видно от съдържанието му по т. 6 от дневния ред, единствените направени изказвания касаят приложение 2, т. 2 от Наредбата, т. е. липсват направени изказвания от общинските съветници, касаещи оспорената разпоредба и който да биха могли да се приемат за мотиви отговарящи на изискванията на чл. 28 от ЗНА. Обжалваното решение е правилно постановено. Доводите, които касаторът поддържа за неправилност на съдебното решение са за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретни доводи в подкрепа на твърденията си не сочи. Първоинстанционният съд е изяснил всички правнорелевантните факти по спора, като изводите му относно допуснатите от административния орган съществени нарушения на изискванията на чл. 28 ЗНА следва да бъдат споделени. Предмет на съдебния контрол е чл. 21 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград. От данните по делото се установява, че текстът на чл. 21 от Наредбата не е променян от датата на приемането му с Решение № 801 от 30.11.2017 г. и гласи следното: "Чл. 21. Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на община Димитровград е както следва: 1. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград данъкът е в размер на 2. 0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ.; 2. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, с. Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, @@45@ с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът е в размер на 1. 5 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ.; 3. За нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община данъкът е в размер на 2. 0 на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. ". Правилно е преценено от първоинстанционният съд, че чл. 21 от Наредбата е приет в нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА, което е самостоятелно основание за отмяната му. Това е така, защото тази разпоредба от Наредбата е приета при липсата на обосновка (мотиви) поради какви причини данъкът е определен в размера посочен в разпоредбата, а не в друг размер, както и за това по какви причини размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в нееднакъв (по-нисък) размер за недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в населените места на територията на населените места в Общината, различни от гр. Димитровград, а за недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград и нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община, в по-висок размер. Мотиви няма в съпътстващите преписката документи, както и изказвания на общински съветници, които да се възприемат за мотиви на приетата норма. Посочената разпоредба има императивен характер и като не я е спазил, общинският съвет е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на съда, основани на обявената противоконституционност на разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ. С решение № 4/09.04.2019 г. на Конституционния съд по к. д. № 15/2018 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ (обн. ДВ бр. 117/10.12.1997 г., посл. изм. бр. 24 от 22.03.2019 г.), в редакцията й от последното изменение от ДВ бр. 24/22.03.2019 г. Разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ, в ред. й от ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., която предвижда, че Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0. 1 до 4. 5 на хиляда върху данъчната оценка на имота не е обявена за противоконституционна. Нарушението на разпоредбите на чл. 28, ал. 2 ЗНА е самостоятелно основание за отмяна, на чл. 21 от Наредбата поради допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването й, поради което, обжалваното решение на Административен съд Хасково е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.