Определение № 3990 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба, наименована частна жалба, подадена от Д. Матев, с която се възразява срещу присъдените в полза на Б. Гвиасда съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева. Иска се отмяна на Определение № 9473/10.10.2023 г., постановено по административно дело № 9167/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта относно присъдените разноските. Искането, с което е сезиран настоящия съд следва да се приеме като такова по смисъла на чл. 248 ГПК, целящо изменение на съдебния акт в частта му за разноските, доколкото същият не подлежи на обжалване. От ответната страна - Б. Гвиасда, чрез адвокат Ю. Данова е постъпило възражение, с което се оспорва искането и се изразява становище за неговата недопустимост, алтернативно неоснователност. Претендират се разноски за процесното производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Искането е процесуално недопустимо. Определението, чието изменение в частта за разноските се иска е постановено в производство по реда на чл. 229 и следващите от АПК, по частна жалба на Д. Матев срещу Определение № 1771/21.06.2023 г. по административно дело № 2550/2022 г. на Административен съд – Варна. Частната жалба е приета за неоснователна и определението на Административен съд – Варна е оставено в сила, като с оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за разноски, оспорващият Д. Матев е осъден да заплати на ответната страна – Б. Гвиасда, съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева за платено адвокатско възнаграждение. Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, е подадена по електронен път на 04.02.2024 г., поради което се явява просрочено. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, срокът за подаване на искане за изменение на съдебен акт в частта за разноските, когато този акт е необжалваем, е едномесечен, считано от постановяване му. Процесното определение е постановено на 10.10.2023 г., тоест едномесечният срок е изтекъл 10.11.2023 г., следователно искането е подадено след законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, който е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да иска изменение на съдебния акт, в частта за разноските. С оглед изложените мотиви, искането следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по него да се прекрати. Предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение е окончателно. Независимо от изхода на спора, в полза на ответната страна Б. Гвиасда не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като същото е по спор за разноски, респективно такива не се дължат и не се присъждат. Разноски се дължат за съдебното производство по основния спор и предмет на делото, но не и по акцесорното производство за разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,