Решение № 9976 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2018 г.

Решение № 9976 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган орган по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. срещу решение № 460/15.12.2017 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 358/2017 г., в частта в която съдът е отменил по жалба на община П. негово волеизявление за определяне на финансова корекция в размер на 5 % /пет процента/ от верифицирани разходи по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-510111116-C063-U-5 от 07.11.2013 г. с изпълнител "Център за европейско финансиране" ЕООД, обективирано в Писмо изх. № 08-00-364/02.05.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че ненаименоването на обжалвания акт като решение, не обосновава извод за незаконосъобразност. Приема за неправилен извода на съда в насока, че препращането към окончателния доклад на одитиращия орган има характер на съществено процесуално нарушение, доколкото обосновава извод за липса на мотиви на обжалвания акт предвид факта, че посоченият одитиращ орган няма правомощия на решаващ или помощен такъв в процедурата по определяне на финансова корекция. Като се позовава на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, твърди, че мотивите на един административен акт могат да се съдържат в друг предхождащ го, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, стига този предхождащ акт надлежно да е инкорпориран в мотивите на индивидуалния административен акт. Мотивира, че изпращането на одитния доклад е в изпълнение на задължението на управляващия орган по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, поради което и същата норма не била нарушена. Оспорва извода на съда за неправилното определяне на основата на финансовата корекция. По делото не бил доказан собствен принос на бенефициера. Прави искане за отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на община П. срещу волеизявление за определяне на финансова корекция в размер на 5 % /пет процента/ от верифицирани разходи по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-510111116-C063-U-5 от 07.11.2013 г. с изпълнител "Център за европейско финансиране" ЕООД, обективирано в Писмо изх. № 08-00-364/02.05.2017 г. Ответникът покасационната жалба, община П. оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд гр. В. Т. е образувано по жалба на община П. срещу волеизявление за определяне на финансова корекция в размер на 5 % /пет процента/ от верифицирани разходи по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-510111116-C063-U-5 от 07.11.2013 г. с изпълнител "Център за европейско финансиране" ЕООД, обективирано в Писмо изх. № 08-00-364/02.05.2017 г. За да отмени това волеизявление, първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на производството доказателства и установените, въз основа на тях факти във връзка с приложимото право, е обосновал извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Решението е правилно: Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Обжалваното съдебно решение е валидпно и допустимо. Досежно правилното приложение на закона от Административен съд гр. В. Т.: Касационната инстанция изцяло споделя съображенията на Административен съд гр. В. Т. за допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения: Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В ал. 3 е предвидено, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. Правилен е изводът на първоинстенционния съд в насока, че след като оспореното решение съдържа и волеизявление на ръководителя на управляващия орган, с което е установена финансова корекция по основание и размер, органът е следвало да спази процедурата по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ. Едва след получаване на становището на засегнатите лица по основанието и размера на корекцията, ръководителите на управляващите органи имат правомощие да предприемат корективни действия по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В конкретната хипотеза, в противоречие с посочените изисквания, на община П. не е предоставена възможност в разумен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателства жалбоподателят да е уведомен за изготвен от ръководителя на управляващия орган доклад за нередност и да му дадена възможност да направи своите възражения, коментари, бележки и да представи документи, доказващи липсата на нарушения. По този начин, жалбоподателят е лишен от гарантираната му от закона възможност да вземе участие в производството по определяне на финансова корекция. Касационната инстанция не приема възражението на касатора за изпълнение на задължението на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, чрез препращане на община П. на окончателния доклад на одитиращия орган. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУСЕСИФ, органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. Единствено управляващите органи имат правомощия в процедурата по коригиране на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Съгласно чл. 9, ал. 7 ЗУСЕСИФ одитинтие органи извършват специфични одитни дейности за предоставяне на независима и обективна оценка относно ефективността на системите за финансово управление и контрол и за придобиване на разумна увереност относно пълнотата, точността и достоверността на годишните счетоводни отчени и редовността и законосъобразността на свързаните с тях разходи. Чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ внемява единствено в компетенциите на ръководителите на управляващите орган да налагат финансови корекции с мотивирано писмено решение. Докладът на Изпълнителна агенция "Одит на средствата на Европейския съюз" не е изготвен и не се явява акт в хода на процедурата по налагане на финансова корекция. Съгласно чл. 41 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, ИАОСЕС извършва специфичини одитни действия по фондове и програми на Европейския съюз /одит на операциите, одит на системите и одит на отчетите/, като всяка година представя на Европейската комисия одитно становище и контролен доклад с резултатите от одитните ангажименти. Органът няма функции в рамките на производството по определяне на финансова корекция, като се споделят напълно изводите на първоинстан; ионния съд в насока, че изготвеният от одитиращия орган доклад има сигнална функция по отношение на ръководителя на управляващия орган, който следва да реализира в пълнота процедурата по определяне на финансова корекция, вместо да препраща бенефициерите чрез писма към констатации на одита. Проверката по констатиране на нередности, представляващи основания за определяне на финансова корекция следва да се осъществи от ръководителя на УО, който следва да даде възможност на бенефициера да се запознае с констатациите от неговата проверка, и да определи финансова корекция с мотивиран писмен акт едва след като обсъди възраженията на бенефициера. В случая това не е сторено. Без да е обсъдил становището на лицето и без да е изяснил релевантните за спора факти, органът директно е пристъпил към налагане на финансова корекция, препращайки бенефициера към доклада на одитиращия орган. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Отделно от това, не са спазени и изискванията на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Посочената разпоредба, във връзка с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, изисква финансовата корекция да бъде наложена с мотивирано решение, в което са обсъдени представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. В случая, в действителност липсва такова решение, като волеизявлението се съдържа в писмо, което отново препраща към констатации на одитния орган. Съдът не споделя възраженията на касатора, че изводът за незаконосъобразност на акта се базира на формалното ненаименоване на същия като решение. Без значение наименованието на акта, за да има същият характер на законосъобразен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, той трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и за обсъжда възраженията на бенефициера. В конкретната хипотеза оспореният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му, нито обсъжда възражения на бенефициера. Липсва описание на фактите, обосноваващи извод за нередност; изписване на нарушена норма на национлания закон и/или право на Европейския съюз; извод за финансово отражение на определено нарушение; правната квалификация, на основание на която се налага корекцията и прочие. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, посоченото нарушение е съществено процесуално такова, като представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Допуснатото от органа нарушение препяства проверката относно правилното приложение на материалния закон: Правилното приложение на материалния закон би могло да се изяснява само и едва след като органът установи, след спазване на процедурата по ЗУСЕСИФ, фактите, като отнесе същите към приложимите норми на относимия нормативен акт. Допуснатите съществени процесуални нарушения от органа, свързани с неспазване на процедурата по издаване на обжалвания акт, неустановяване на релевантните за спора факти, непривеждането им към приложимата правна квалификация по чл. 70 ЗУСЕСИФ, препятстват правомощието на съда да установи материалната законосъобразност на акта. Съдът няма правомощие да квалифицира наложената от органа корекция, описана въз основа на установени факти от одитиращия орган, съобразно чл. 70 ЗУСЕСИФ, а проверява приложената от органа квалфикация по отношение на констатирани от него факти, относно законосъобразността й. Позоваването на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС в случая е некоректно. Решението в действителност казва, че няма пречка мотивите на един акт да бъдат обективирани в друг, съставен по време преди или след административния акт. Когато обаче те са съставени преди издаването на акта и са обективирани в друг документ, последният трябва да е съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая одитният орган е извън системата на управляващия, като не се явява и помощен такъв в производството. Компетенциите му да извършва определен обем одитни операции, които да обективира в одитни доклади, чрез които могат да се сигнализират ръководителяти не УО, не отменя правомощието и задължението на последния, да извърши проверка по сигнала, и ако установи нередности, да впише същите в нарочен регистър, да провери фактите по тях, да даде възможност на бенефициера на възражения по констатациите, като наложи финансова корекция след обсъждане на установените от него факти и констатации, възраженията на бенефициера във връзка с приложимото право, което следва да бъде изписано както от фактическа, така и от правна страна в мотивираното решение с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. По основателността на жалбата в частта за разноските: Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че същото се дължи на община П. в размер от 200 лв. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, МОСВ трябва да заплати на община П. сумата от 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.