Определение № 129 от 20.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 2246/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано, по направено искане с разпореждане № 2816/01.08.2011 г., постановено по нохд № 1223/2011 г., на съдията – докладчик при Окръжен съд гр. Пловдив, по повдигнат спор за подсъдност с Пазарджишкия окръжен съд, основано на чл. 44, ал. 1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е не основателно и не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, за да се произнесе по направеното искане, съобрази следното: Видно от данните по делото – приложеният обвинителен акт, местната подсъдност следва да се определи при условията на чл. 36, ал. 3 НПК. Обвинението е за отделно извършени престъпления в различни съдебни райони – 14 бр., всяко едно квалифицирано по чл. 249, ал. 1 НК, без приложението на чл. 26 НК. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 НК, а делото следва да бъде разгледано от съда в чийто район е завършено досъдебното производство, т. е. Пазарджишкия окръжен съд. С оглед на изложеното делото, следва да бъде изпратено по подсъдност за разглеждане от Окръжен съд гр. Пазарджик. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение