Решение № 7553 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2012 г.

Решение № 7553 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Красимир Йорданов Русинов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Крал - Красимир Русинов" със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж. к. "Вида", бл. 3, вх. А, ет. 1, ап. 2, подадена чрез процесуалния му представител адв. Йорданов, срещу решение № 321/22.08.2012 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 379/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 12/1101586/30.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 68/07.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му, в която е начислен ДДС в размер на 7 231.86 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 2 686 лв. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът е направил неправилна преценка на твърдяното от него съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на ревизията. Също така не е взел предвид и това, че ревизиращите органи не за извършили проверка и не са установили дали основанието за дерегистрация не е отпаднало в един по-ранен момент от 31.01.09 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. В хода по същество чрез процесуалния си представител адв. Антонова касаторът заявява и претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Иванов по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 12/1101586/30.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 68/7.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му, в която е начислен ДДС в размер на 7 231.86 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 2 686 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА и е изложил следното в мотивите на своето решение: Според констатациите, съдържащи се в протокол № 1017693/12.11.2010 г., съставен във връзка с извършена проверка на ЕТ, възложена с резолюция № 1013803/20.08.2010 г., за установяване на факти и обстоятелства за регистрация по ЗДДС, данъчнозадълженото лице е реализирало облагаем оборот за периода 1.02.2007 г. - 31.01.2008 г. повече от 50 000 лв., а именно 51 195.50 лв. и за него е възникнало основание за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Протоколът и събраните при проверката доказателства са приобщени към доказателствата, събрани в хода на ревизията, с протокол № 1107704/28.06.2011 г. Законосъобразно с РА на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗДДС са определени задълженията за ДДС за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация, а именно от 15.02.08 г. до 31.01.09 г. Липсват конкретни възражения от страна на жалбоподателя относно констатациите в РД за извършените облагаеми доставки за съответните данъчни периоди, във връзка с които са установени данъчните задължения. Неоснователен е доводът му за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ревизията, свързано с приобщаването на доказателствата, събрани при извършената проверка. Посоченото процесуално действие е допустимо и е извършено с нарочен протокол. В ДОПК не съществува забрана за приобщаване на доказателства, събрани в хода на друго производство, осъществено по реда на същия кодекс и по отношение на същото данъчнозадължено лице. Протоколът е връчен на лицето. Съгласно чл. 50 от ДОПК той е официален документ, съставен по установени ред и форма от орган по приходите в изпълнение на възложените му правомощия и е доказателство за извършените от и пред него действия и за установените факти и обстоятелства. Фактическите констатации в него не са опровергани. Неоснователно и недоказано е и твърдението на жалбоподателя, че приходният орган не е установил дали основанието за регистрация не е отпаднало по-рано. Презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК не е опровергана. Така постановеното решение е правилно. Ревизията е възложена със ЗВР № 1003660/30.11.1010 г., връчена лично на Красимир Русинов на 16.02.2011 г. В същата е посочен период на задълженията по ЗДДС от 15.02.2008 г. до 31.12.2009 г. Срокът за провеждане на ревизията е удължен до 16.06.2011 г. със ЗВР № 1101586/16.05.2011 г., връчена по пощата на адреса за кореспонденция и получена от майката на лицето. Връчването на посочения адрес е редовно и доводът, наведен едва в писмената защита, за нередовно връчване е неоснователен. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ДОПК съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8. Чл. 29, ал. 7 допуска съобщението на едноличния търговец да се връчи на пълнолетен чл. на домакинството му или на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес. С втората ЗВР не е възложена нова ревизия, нито е променен обхватът на същата по отношение на периодите и вида на задълженията, а е продължен срокът. Не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 114, ал. 1 и 2 от ДОПК. Според ал. 1 срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на ЗВР, т.е. от 16.02.2011 г. Според ал. 2 този срок може да бъде продължен до два месеца. В случая е продължен с един месец. РД е изготвен в рамките на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. С протокол № 1017693/12.11.2010 г. от извършена проверка, връчен на лицето на 12.11.2010 г., е установено въз основа на представените документи /годишни отчети за дейността, отчети за приходи и разходи и счетоводни регистри, книга за приходите/, че ЕТ е формирал оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС от м. февруари 2007 г. до м. януари 2008 г. в размер на 51 195.50 лв. Същият протокол и книгите за приходите за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. са приобщени към доказателствата, събрани в хода на ревизията с протокол № 1107704/28.06.2011 г. С РА е определено задължение за ДДС за периода 15.02.08 г. - 31.01.09 г. в съответствие с периода на ревизията, определен със ЗВР. Обстоятелството, че моментът на възникване на основанието за задължителна регистрация по ЗДДС е определен при извършена проверка преди възлагането на ревизията и протоколът, обективиращ данните от проверката, е приобщен към доказателствата, събрани в хода на ревизията, не представлява съществено процесуално нарушение, както правилно е прието от Великотърновския административен съд. В хода на ревизията на ревизираното лице на 16.02.2011 г. е връчено искане за представяне на счетоводните му документи - изх. № 81/13.01.2011 г. В определения 14-дневен срок същите не са били представени и на 4.04.2011 г. му е връчено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че поради непредставянето на счетоводните документи ревизията ще бъде извършена по реда на чл. 122 от ДОПК с оглед констатираното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. След връчване на уведомлението лицето е представило книгите за приходите за 2008 г. и за 2009 г., съдържащи се в отделна папка, приложена по делото. Неоснователно се твърди от касатора, че книгите за приходите, въз основа на които е определен оборот от извършените облагаеми доставки за съответния данъчен период, не са приложени по делото. Вярно е, че задължението за ДДС за всеки един от ревизираните периоди е определено от ревизиращите органи на базата на представените от самото ревизирано лице счетоводни документи, т.е. въз основа на приходите /оборота/ като обстоятелство по чл. 122, ал. 2, т. 8 от ДОПК, а не въз основа на анализ на други обстоятелства по ал. 2. Този начин на определяне на основата за облагане, който е максимално точен и е направен въз основа на представените от лицето счетоводни документи, по никакъв начин не е във вреда на ревизирания ЕТ и не представлява съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на ревизията. Както правилно е посочено в обжалваното съдебно решение на административния съд, възражения от страна на жалбоподателя за неправилно определяне на задълженията с РА не са направени, нито са ангажирани от него доказателства, установяващи различен размер на същите. Единственият довод за незаконосъобразност на РА е този, че липсва в РД обстоен анализ на всички 12-месечни периоди от м. март 2007 г. нататък, за да може да се приеме, че основанието за регистрацията отпада от 1.02.2009 г., а не е отпаднала по-рано. Жалбоподателят в хода на първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства във връзка с тези свои твърдения. След като съдът е направил подробен доклад на установеното с РА и на наведените в жалбата доводи, включително и изложения по-горе, процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че няма доказателствени искания. Фактическата констатация относно датата на която отпада основанието за регистрация, направена в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, не е оборена и на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК се счита за вярна. Отделно от това, в касационната жалба не е посочено допуснато от съда съществено процесуално нарушение като отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От съпоставката на ал. 1 и 2 от чл. 218 от АПК следва, че касационното оплакване е необходимо условие, за да бъде отменено решението, поради необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения, когато не са основания за нищожност или недопустимост. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в непроявена от него активност, е наведен едва в представената писмена защита от 25.04.2013 г., т.е. след приключване на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Порочни действия на съда, неизложени в касационната жалба, могат да бъдат посочени допълнително, но само в рамките на срока за касационното обжалване, който е изтекъл още към момента на подаването на касационната жалба. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - Велико Търново като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не е представляван от юрисконсулт.