Определение № 536 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 460/2009 г.

Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение ,постановено на 08.09.2009г. от Русенския окръжен съд по ч.гр.д. №729/2009г. е подтвърдено определението на Русенския районен съд от 24.06.2009г.,с което производството по гр.д. №3931/2008г. е прекратено на основание чл.231 ГПК. Определението е обжалвано от Р. П. С. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа,че своевременно е направила искане за възобновяване на спряното по общо съгласие на страните производство по предявения иск за делба. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса от кой момент започва да тече срока по чл.231 ГПК,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по касационна жалба Н. П. И. и И. П. И. не изразяват становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ приложението на чл.231 ГПК досежно момента,от който започва да тече шестмесечният срок,до изтичането на който страните следва да поискат възобновяването на спряното по общо съгласие производство. С оглед на обстоятелството,че производството се развива по реда на ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. и по-специално доколкото разпоредбите на раздел І от глава 17 на новия процесуален закон не са напълно идентични с разпоредбите на чл.182-185 ГПК/отм./ настоящият състав приема,че следва да бъде допуснато касационното обжалване по поставения въпрос. Разпоредбата на чл.185 ГПК/отм./ изрично предвижда,че на обжалване с частна жалба подлежи определението,с което се спира, прекратява или отказва възобновяване на производството. Аналогична разпоредба в ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. не се съдържа, от което следва да бъде направен извод,че последиците от спиране на производството настъпват от момента на постановяване на определението по чл.229 ГПК. От този момент започват да текат и установените в процесуалния закон срокове за извършване на определени действия от съда и страните,в случаите,в които това е изрично предвидено, вкл. и срокът по чл.231,ал.1 ГПК. Още повече,че разпоредбите на ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. имат за цел установяване на процесуална дисциплина и в хипотези,при които едно процесуално действие е извършено по искане на страните,последните имат задължението да се запознаят с постановения от съда акт и да следят за изтичането на процесуалните срокове,които произтичат от това и обуславят настъпването на съответните правни последици,които законът свързва с тяхното процесуално поведение. В случая производството по гр.д. №3931/2008г. е спряно по общо съгласие на страните,поради което правилно въззивният съд е приел,че предвиденият в разпоредбата на чл.231,ал.1 ГПК шестмесечен срок започва да тече от момента на постановяване на определението. Поради тези съображения настоящият състав приема,че постановеното от Русенския окръжен съд определение,с което е прието,че производството по спряното по общо съгласие на страните дело следва да бъде прекратено ако в шестмесечен срок от датата на определението за спиране страните не са поискали възобновяване на производството е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение