Определение от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9739/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на „СТИК-КРЕДИТ“АД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13Б, представлявано от управителя С. Н. Т., срещу Решение № 5955/02.07.2025 г., постановено по адм. дело 2353/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменен мълчалив отказ на дружеството, в качеството му на администратор, на лични данни, да предостави достъп до лични данни по подадено от П. В. А. заявление от 20.11.2024 г.

Делото е било насрочено в открито съдебно заседание за 19.11.2025 г., на което е даден ход по същество.

Съдът, в настоящия касационен състав, установи, че в Съда на Европейския съюз е образувано дело С-676/25 по отправено от Административен съд-Варна по дело № 1643/2025 г. преюдициално запитване със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл.20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

Решението на СЕС по дело С-676/25, с оглед въпросите по преюдициалното запитване, е от значение за правилното решаване на настоящия правен спор, тъй като предмет на заявлението на П. А. с правно основание чл.37б от Закона за защита на личните данни, адресирано до "СТИК-КРЕДИТ"АД, е предоставяне на копие от договор за кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи.

Решенията на СЕС са задължителни за всички национални съдилища.

Поради изложеното, съдът намира че са налице предпоставките по чл.154а, ал.1, т.8 от АПК за спиране на производството по адм. дело № 9739/2025 г. по описа на Върховен административен съд до приключване на производството по дело С-676/25 на СЕС.

Това налага да бъде отменено протоколно определение от 19.11.2025 г., с което е даден ход на делото по същество и производството по делото да бъде спряно.

Водим от горното и на основание чл.154а, ал.1, т.8 от АПК, Върховен административен съд, състав на Пето отделение