Определение № 3739 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР Бургас, чрез процесуален представител против определение № 11434 от 22.12.2023г. по адм. дело № 9377/2023г. на Административен съд София-град/АССг/, с което е изменено определение № 10824/07.12.2023 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател оспорва определението, като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че от диспозитива на определението не става ясно изменено ли е определението и в частта с която са присъдени разноски в размер на 10лв. представляващи държавна такса. Иска се отмяна му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно моли да бъде намален размера на присъдените по делото разноски. По делото е постъпила молба, с която частния жалбодател иска да бъде проверено дали представения от ответника – жалбодател в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие дали не е в заверено копие и дали е идентичен с представени такива по други дела и представя за сведение определение № 1286 от 05.02.2024 г., постановено по адм. дело № 9375/2023 г. от АССг Ответникът по частната жалба – Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“, не изразява становище по частната жалба. С представена по делото молба е представена разписка, от която се установява, че на 18.09.2023 г. Е. Саркисова, в качеството ѝ на управител на посоченото сдружение е заплатила на адв. Бойчева сума в размер на 1000 лв., представляваща хонорар за представителство пред административен съд(всички съдебни инстанции, в т. ч. и ВАС) срещу ОД на МВР Бургас. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение, в производство по чл. 248 ГПК вр. чл.144 АПК, АССг приема, че искането за изменение на постановеното по делото определение № 10824 от 07.12.2023 г. е основателно и е изменил същото, като е осъдил ОДМВР Бургас да му заплати сума в размер на 1000 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. С първото постановено по делото определение съдът присъжда деловодни разноски в размер на 10 лв. в полза на сдружението, представляващи заплатена държавна такса, макар да е оставил без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на Директора на ОДМВР Бургас да му предостави искана със заявление за достъп до обществена информация, подадено на 04.09.2023 г., тъй като едва след постъпване на жалбата на 21.09.2023 г., в хода на образуваното съдебно производство органът с решение № 21004-30/02.10.2023 г. предоставя исканата информация. При съобразяване на този новонастъпил факт жалбата е оттеглена поради отпадане в хода на производството на правния му интерес. При постановяване на това определение съдът не е съобразил, че с молба от 22.11.2023 г. е направено искане за присъждане на деловодни разноски, за които са представени доказателства – заверено копие от договор за правна защита и съдействие, поради което по молба на сдружението е постановено обжалваното пред настоящия състав определение. При така установеното от фактическа страна и предвид, обстоятелството, че е бил надлежно сезиран с молба за изменение на определението в частта за разноските, АССГ в обжалваното пред настоящата инстанция определение приема искането за основателно, като своевременно направено и доказано, изменя определение № 10824/07.12.2023 г. по адм. дело № 9377/2023г., като осъжда ОДМВР Бургас да заплати на Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“ 1000лв. адвокатско възнаграждение. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая това е направено при висящ процес, поради което следва да се носят последиците от прекратяване на производството. Съдът правилно е приел, че разноските са претендирани своевременно и са представени доказателства в тази насока, но с определение № 10824/2023 г. не се е произнесъл по искането, поради което с определение № 11434 от 22.12.2023 г., което е предмет на контрол пред настоящата инстанция претендираните разноски са били присъдени. Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи, че диспозитивът на определението е неясен. Със същия, който е конкретен и недвусмислен, както и от изложеното в мотивите на обжалваното определение се установява, че е изменено постановеното по делото определение № 10824/2023 г. като са присъдени претендираните разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, без същото да е изменено или отменено в в частта, в която частния жалбодател е осъден да заплати като деловодни разноски и заплатената от сдружението държавна такса. С оглед изложеното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира, че направеното искане за извършване на проверка дали представеното пълномощно е представяно и по други дела е извън неговата компетентност в настоящото производство, което е определена в разпоредбите на чл. 229 – 236 АПК. Същото представлява писмено доказателство за направените разноски, не е оспорено по надлежния ред пред първоинстанционния съд, при което правилно е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното определение. Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, предл. първо вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение