Определение № 187 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 113/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А.”П. и.”гр.София чрез процесуалния представител юрк.И. Д. срещу определение от 17.12.10г. по ч.гр.дело № 7665/10г.на Софийски градски съд,с което е върната касационна жалба вх.№ 77779 от 5.11.10г.на същата страна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Против решение № 4382 от 4.10.10г.,постановено по гр.дело № 7665/10г.на Софийски градски съд е постъпила касационна жалба от А. „П. и.”гр.София чрез процесуалния представител юрк.И. Д.,която с разпореждане от 9.11.10г.е оставена без движение с указания да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК,като се посочи кой е правният въпрос,разгледан от въззивната инстанция при хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК,доказателства в подкрепа на поддържаното от жалбоподателя основание, да формулира касационни основания,както и да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв.Препис от разпореждането е връчено редовно на представителя на жалбоподателя юрк.Д. на 10.12.10г.Въззивният съд е счел,че с допълнителната касационна жалба с вх.№ 85655 от 30.11.10г. не са изпълнени указанията му в законоустановения срок,поради което на 17.12.10г. е постановил обжалваното определение. Определението е законосъобразно.Към касационната жалба не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,поради което правилно е оставена без движение от въззивния съд с ясни и точни указания за отстраняване на нередовността й.С допълнителната касационна жалба касаторът не е обосновал тезата си за значимостта на правоприлагането на въпроса,който повдига с конкретния спор и чрез разрешаването на който ще се постигне еднакво и повтарящо се тълкуване и прилагане на закона.Не е формулиран нито материалноправен,нито процесуалноправен въпрос,който да е обсъден от въззивния съд.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да е посочен този въпрос.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора,както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба,в какъвто смисъл е разяснението в т.1 от ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.В случая въпреки предоставената му възможност той не е привел касационната си жалба в съответствие с изискванията на чл.280 ал.1 от ГПК,поради което същата правилно е върната като нередовна. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение - да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.