Определение № 160 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1612/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Я. А. от[населено място] чрез процесуален представител адвокат Е. Н. против въззивно решение на Окръжен съд-Стара Загора № 176/9.07.2010 г., постановено по гр. д. № 227/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Стара Загора № 244/9.03.2010 г., постановено по гр. д. № 5582/2009 г., с което на основание чл. 143, ал. 2 СК А. Я. А. ЕГН [ЕГН] е осъден да заплаща на малолетните си деца Я. А. А. ЕГН [ЕГН] и А. А. А. ЕГН [ЕГН], чрез тяхната майка и законен представител Т. Р. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ежемесечна издръжка в размер на 240 лв. за детето Я. и в размер на 160 лв. за детето А., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-3.12.2009 г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. С изложение относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се оплаква относно допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 270, ал. 3, предл. 1 ГПК, тъй като не е извършил служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение на районния съд предвид обстоятелството, че е разгледал и се е произнесъл по иск за определяне на издръжка на основание чл. 143, ал. 2 СК при висящо бракоразводно производство. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като посочва практика на ВКС, ОСГК, а именно: ТР № 1/2000 г./т.4/ и ТР № 1/2001 г./т. 10/. За ответника по касация Т. Р. А. чрез процесуален представител адвокат К. А. жалбата е оспорена като недопустима. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Текстовете на от посочените тълкувателни решения не съответстват на заявения с изложението и с жалбата довод за недопустимост на въззивното решение. ТР № 1/17.07.2001 г., ВКС, ОСГК, /т. 4/ касае начина на процедиране от въззивния и касационния съд, когато пред тях за първи път се констатира нередовност на исковата молба. ТР № 1/4.01.2001 г., ВКС, ОСГК касае пределите на правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства за проверка на представени от страната доказателства, независимо от позицията на страната. Аргументи в подкрепа на посочените разпоредби на посочените тълкувателни решения не са изложени нито с изложението относно допустимостта на обжалването, нито с жалбата. Посочената с изложението разпоредба на чл. 270, ал. 3, предл. 1 ГПК не представлява процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Независимо от изложеното, искът с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, предмет на делото, съставлява самостоятелно правно основание за присъждане на издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родител и разглеждането му отделно от иска за развод не го прави процесуално недопустим - т. 4 от ППлВС № 5/31.ХІ.1981 г. за изменение и допълнение на ППлВС № 5/16.ХІ.1970г. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение